За Стана Апостолова, за тайните и загадките

Какви са тайните на тийнейджърите? Забравили ли сме какви бяхме на тяхната възраст? Кой беше по-важен за нас – родителите или приятелите?

Кой е вътрешният свят на нашето дете? Как да му бъдем приятели, без да му се натрапваме? Как да ни повярва крехкият тийнейджър?

Въпроси, въпроси, загадки, ребуси. Готови ли сме да ги решим? Някои отговори ще получим в новата книга на Стана Апостолова “Тайни”, други – във времето, а най-важните – в живота, който е най-добрият учител.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Стана Апостолова: Децата харесват всеки текст, който е написан с любов и искрено.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Честита книга, Стана! Втори тийнроман – “Тайни”. Ти в момента пишеш продължението на твоя исторически роман “Княжевна Лада”. Как се промъкнаха тийнейджърските тайни и те извадиха от историческия лабиринт?

– Една вечер като слушах по ТВ едно изследване за наркоманията сред децата, идеята за “Тайни” се появи, след това ме посетиха героите – три момчета от Бургас на 14-годишна възраст, приятели, бивши съученици от Математическата гимназия. Да, в момента съм потънала в началото на осми век по нашите земи, по-точно в областта Загорие и в пентаполиса на морските градове. Героите ми строят “Еркесията” – граничната ограда с Византия, организират възстановяването на крепостите Маркели, Кабиле, Лардея и Милеоне. Борят се за овладяване на Деултум и Берое. Оказа се, че няма да мога да събера времето на кхан Тервел само в две книги. – Какви тайни разкри този път, Стана? – Въпросът е много точен. Защото като вляза в живота на младите си герои, като присъствам в техните семейства, аз постепенно откривам тайните на всеки – от бабата до внука, от майката до сестрата, от гурбетчиите българи по света до живота на останалите в Бургас. – Казваш, че това е роман и за родители. Какво трябва да научат родителите? Какво пропускат те? – Родителите пропускат момента, в който техните деца се превръщат в юноши, вече годни и зрели за настоящето и предизвикателствата на живота. След дванадесетгодишна възраст трябва да се отнасяме към своите деца като към възрастни, да им демонстрираме подкрепата си ненатрапчиво, да стискаме зъби за своите страхове и да не им ги предаваме, за да израснат достойни и самостоятелни.

– Виновни ли са родителите, че в борбата за насъщния “изтърват” децата си?

– Борбата за насъщния е оправдание на много хора, които не обръщат внимание на интересите и желанията на своето дете, а само назидават и изискват. Така децата почват да пазят в тайна своя живот извън дома и се отчуждават. На тази възраст започват да чувстват особена нужда да бъдат приети сред връстниците си, да не се смятат за отхвърлени. Когато не получат подкрепа вкъщи, посягат към заместители – трева, цигари, алкохол.

– Кой е ключът към сърцето на тийнейджърите? Къде е той?

– Ключът е в предизвикателствата и преодоляването, когато се почувстват щастливи в своята среда. Тук училището е на първо място. Математическите олимпиади, музикалните формации и фестивалите, театралните формации, литературните кръжоци, различните танцови състави и всички видове спорт са възможностите за изява. Никол е главна героиня в моя роман “Тайни”, изключително талантлива математичка, но избира плувния отбор и литературния кръжок. За мене голям проблем на българското общество и в частност на средното образование е, че не се подкрепят изключителните дарования, оставени са сами да се справят. В нашата страна не се използва творческият потенциал на индивида. Обърнати са ценностите, повечето хора не реализират своите възможности и това чувство за несправедливост и гротескно господство на просташката арогантност и псевдопостиженията прогонва хората.

– Ти си автор на исторически романи, на криминалета, на съвременни тийнейджърски романи. Коя епоха ти е най-интересна?

– Бъдещата епоха ми е най-интересна. Но ако питаш за коя епоха имам най-много идеи за фикция, приказки или драма, това са всички епохи, с изключение на епохата на социализма и Възраждането. Сякаш там ме дебнат клишетата.

– Кои романи се пишат по-лесно – историческите, тийнейджърските или детските истории? Защо?

– Най-лесно пиша фентъзи романите – двата романа от “Сага за тази част от вселената” и двата романа от поредицата “Блаженства”. Това са мои собствени светове и аз възнамерявам да напиша още доста книги продължения. Най-трудно се справям с историческата проза, имам само една книга – “Княжевна Лада”, и вече трета година пиша продължението – “Невидимата”. Както ти си забелязала, аз пиша паралелно книгите си. Обикновено написвам суровия текст така както ме водят героите, и го оставям. Пиша нещо следващо. Най-рано половин година, понякога след година почвам да чета отново това, което съм създала в чернова. За да преценя като читател дали да продължавам да работя по текста. Тогава започва трудното.

– Ти пишеш и детски книжки. Какви приказки харесват сегашните деца?

– Децата харесват добре илюстрирани детски книжки, харесват детски стихотворения, харесват всеки текст, който е написан с любов и искрено. Те са моята надежда и моето вдъхновение.

– Напоследък са доста модерни фантастичните романи, с любими герои вампири, извънземни и всякакви чудати същества от паралелни светове. А твоите герои са живи хора, реални образи. Как ще се “пребориш” с вампирите и ще накараш тийнейджърите да прочетат “Тайни”?

– Тийнейджърите са много добри читатели. Това го разбрах от първия си тийнейдж роман “Облог”. Те оценят книгите безпогрешно. Колкото до “вампирите” нещата стоят съвсем по друг начин. Мощната световна реклама води до това, че книжният пазар е залят с такива книги, някои от които пресъздаващи вълнуващи светове, са безспорни бестселъри. Те не могат да се “борят” от една провинциална българска авторка, издаваща в смешни тиражи. В това отношение единственото решение е държавна политика за библиотеките. Ако има дотация за закупуване на български книги, ние, нещастните пишещи на български език да издаваме в прилични тиражи, тогава може да говорим за някаква “борба” с преводната литература, която диктува литературните вкусове на нашите подрастващи. Под приличен тираж разбирам поне пет хиляди бройки, колкото са библиотеките в България.

--------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------