За Живка Иванова, за цветовете и оранжевите очи на петлите

Да виждаш цветно в сиво-черната действителност около теб е талант. На фона на чернотията с контрастния привкус на агресия и апатия да видиш, че вторникът е зелен, че мама грее в синьо, а очите на петлите – оранжеви, да застелиш с дъга света – това е майстор-художник. И на цялата цветност да сложиш и 99 лимърика* – това е вече висш пилотаж. А асът е Живка Иванова – учителката по английски, която не спира да се шегува с нещата от живота, колкото и тъжни да са те – може би защото животът “не е чак толкова сериозно и сложно нещо, както всички ние си мислим”, според Емир Кустурица, или може би работата с младите й дава повод за надежда, че безличното и тривиалното един ден ще бъдат оцветени, а “да виждаш в цвят е привилегия за избрани”, казва Живка.

Роза МАКСИМОВА, вестник “Компас”, Бургас

------------------

Живка Иванова: Всичко може да се постигне, ако уважаваш човека пред себе си
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Вие сте автор на две поетични книги – “Вторникът е зелен” и “99 лимърика с български привкус”. Разкажете ни за тях – защо вторникът е зелен? Как избрахте заглавието?

– Може би е най-добре да отговоря с думите на моя редактор, Кръстьо Раленков, че от стиховете и петте разказа на първата ми книга “бликат цветове, много цветове, сякаш за да развеселят и уравновесят често безрадостните прозрения за битието”. Заглавието на книгата е цитат от едно стихотворение, което вижда синестезията (способността на някои хора да си представят предмети и явления в определен цвят) не като заболяване, а като привилегия за избрани. Винаги съм държала казаното от мен да не е безлично или тривиално – вероятно това е повлияло при избора ми на заглавие.

– Освен богатата палитра от цветове, в първата ви стихосбирка има и голямо географско разнообразие, много спомени, изпети не просто в стихове, но и в канцонети. Какво е посланието на книгата ви? Към кого е адресирано то?

– Сигурно е трябвало да се замисля преди да почна да съставям книгата си за т.н. target reader, но си признавам, че в онези дни на еуфория, предшестваща издаването като събитие, което преди година е било немислимо, не го направих. Сега се оказва, че книгата впечатлява както хора от моето поколение, така и тийнейджъри – лесно се възприема, носи удоволствие от различния, необичаен ъгъл на гледане. Беше ми безкрайно приятно, когато моя ученичка сподели, че с приятелки седнали на кафе в “Ромео и Жулиета” (Арт-кафене, където можеш да си купиш книга) и не станали, докато не прочели всичко от “Вторникът”! Какво повече може да желае един автор?!

– Как открихте лимърика като стихотворна форма? Той не е много известен в българската литература.

– Да, определено не е популярна стихотворна форма у нас. Започнах да превеждам лимърици, защото ми харесваха като начин да кажеш нещо духовито с много малко думи и в рима. Преводите се оказаха предизвикателство, защото ако искаш да спазиш ритъма и римата, а и смисъла, ти се налага да пренапишеш стихчето. Тогава започнах да пиша свои, по-лесно беше. Приятели ги харесаха и така стигнаха стотина, а идеята да ги издам в книга никога не ме е напускала. Направих го с ясната мисъл, че може да не се понравят на всички, но че издавам книжка, която е различна.

– Освен хумористичен, лимърикът съдържа често и нецензурни думи. Не се ли притеснявате да ги употребявате?

– Огромната част от оригиналните английски лимърици си служат с изключително нецензурен речник. Същото може да установите и като прочетете пръснатите из разни сайтове български такива. Аз определено съм против използването на крайно нецензурна лексика и смятам, че всичко може да бъде казано по един доста елегантен начин. Да, има допуснати някои по-груби думи, но се надявам те да бъдат преглътнати с чувство за хумор.

– Предстои да издадете сборник с разкази и стихосбирка. Кое ви допада повече – поезията или прозата?

– На този въпрос ми е трудно да отговоря. Мога само да кажа, че стиховете идват по-лесно и по-компактно, докато разказите са като едно дълго и болезнено раждане.

– Пишете ли за деца?

– Не съм се опитвала досега. Но не се заричам, че няма да го направя.

– Вие сте учител. Освен на английски език, на какво искате да научите своите ученици?

– Да мислят. И да отстояват позициите си, ако искат да бъдат възприемани на сериозно.

– А на какво ви учат те?

– Че всичко може да се постигне, ако уважаваш човека пред себе си, особено ако ти е опонент.

– Имате ли ученици, които вървят по вашите стъпки в литературата?

– Ако питате дали сред тях има пишещи, май не. Почти всички мои сегашни ученици ще се явят на изпит за сертификат по английски език, за да отидат да учат в чужбина, но избраните специалности са обикновено икономика, реклама, дизайн, политология, психология, ИТ... Но имам и няколко, които следват журналистика в СУ.

– Как се реализират учениците ви? Поддържате ли връзка с тях след като завършат?

– Много от тях остават в чужбина, с други поддържам връзка на живо или по скайп. Бившите ми ученици от Спортното училище и от Математическа гимназия, интелигентни млади хора с утвърдени професии, продължават да ме канят на всяко тяхно събиране, с някои сме колеги.

– В произведенията ви има голяма доза хумор – това ли е начинът да лекувате душата си, когато ви е тежко? Кое ви държи изправена в трудни моменти?

– Хуморът е нещото, от което бих искала да имам повече! А иначе съм непоправим оптимист и разчитам изцяло на прекрасното си семейство, на съпруга си, дъщерите си и внуците.

– Какво не ви дава мира?

– Агресията във всичките й форми

– Кое е вашето златно правило в живота?

– Приемам хората откъм светлата им страна и променям отношението си към тях само, ако ме принудят да го направя.

– Направете подарък на читателите на в. “Компас” – например разказ или стих.

– С удоволствие!

------------------

Лимърици

* Лимърикът е стихотворение от пет стиха, чиято римна схема е AABBA. Обикновено първият стих представя личност от определено място (местност, село, град, държава), а вторият стих, който се римува с първия – някаква странност на характера или външния вид. Тези първи два стиха въвеждат и типичния ритъм чрез тристъпен анапест (тататаа, тататаа, тататаа). Третият и четвъртият стих са в двустъпен анапест и илюстрират някакъв специфичен, абсурден проблем или усложнение, а петият стих, който се римува с първия и втория увенчава разказаното дотук с някакво комично заключение. (Кристофър Бъкстън)

* * *
Карал ТИР млад шофьор през Витиня,
но задавил се с семка от диня;
стажант-доктор с каризма
в миг направил му клизма.
Брех, че палава семка от диня!

* * *
Вехне в жегата стрък магданоз,
жаден, гладен, опърпан и бос:
“Дайте ми зеленчук,
люта чушка и лук –
две ракийки да цапна на екс!”

* * *
Крачел в “Морската” млад журналист,
зяпал чайките, стъпил на глист.
“Имам травма в носа
или май във гъ*а!” –
се разпискал раненият глист.

* * *
На неопитен още зидар
му поискали кофа със вар;
той донесъл кафе
и три вида пене –
досега бил работил във бар.

* * *
А при ветеринаря Аврамов
дошъл дядо с изкълчено рамо;
докторът със въздишка
вързал го на каишка
и предписал секс само на гладно.

* * *
Книжна кърпичка с марката “Фротто”
пожела да играе на тото;
падна й се молив,
един нос сополив,
дупе в храсти и мигла в окото.

* * *
Мутра в малка държавица южна
си строи замък, плац и конюшня:
“После аз този замък
ще го срина до камък
и на плаца кобилки ще гушкам!”

* * *
Златна ябълка от висок клас
си наела охрана от ДАНС;
трима яки юнаци
с маски и със пищаци
я продали изгодно в аванс.

* * *
Млада дама – пластичен хирург
води къс, опреснителен курс
за колеги със стаж:
как със точков масаж
да достигнат размер и ракурс.

* * *
Бърза мравка, едно зрънце влачи,
има план и хиляда задачи;
след работния ден
кара курс ускорен:
“Сбор на семе от кърски тъпкачи”

* * *
В плитка локва, прострян на верев,
вид хайвер го избива на рев:
“Жаба или жабок съм –
туй е всъщност въпросът!”
Минал щъркът и хапнал го с кеф.

* * *
Марсианци съзрели Земята
да синее самотна в мъглата
на бензинови пари
и рояк земни твари:
“Пълна е с паразити, горката!”

* * *
Млад доцент във технически ВУЗ
защитавал теория с хъс;
вещ професор със запек,
опонирал по навик –
също както кокичка на г*з.

------------------

(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

------------------

Снимката е от личния архив на Живка Иванова.

------------------