Завръщане

Завръщане

Здравей!... Отдавна бе
последната ни среща,
когато исках всичко да ти дам.
А ти не пожела... от страх,
че може би
и аз ще те излъжа.
Не попита защо съм дошъл.
Сложи кафето.
И после да говорим...

Помниш ли онази вечер,
когато исках да те целуна?
Бутнах чашката с кафе
и то се разля по полата ти.
Ти, така се изплаши...
А аз – лудо влюбеният,
попих течността с устните си.
И уж ми се караше,
а очите ти
искряха някак си
особено...

Не ме прекъсвай!...
Кафето завря.
Както винаги, отиваш навреме.
Какъв аромат!
Благодаря!
Ти правиш за чудо кафе.

Ето, имам цигари.
Недей се гневи,
че пак към пропушил.
Запали...

Щях да забравя:                                     
имам бутилка коняк
и два случайни шоколада.
Не мисли, че нарочно
за нас съм ги купил.
Аз, просто така...
Разбираш, нали?...

Ах, тази раздяла!
За която,
без вина сме виновни и двама.
А си казвахме – няма... няма!
Донеси пак кристалните чаши.

За тези очи,
Които не могат да лъжат:
“Наздраве!”