Завръщане
Тая вечер балканският влак
ме остави в притихналата гара.
Аз потъвам в студения мрак,
от фенера ръждиво прогарян.
И кат шепот дочувам отвъд
гласове на пияни колари.
Влакът шумно тръгва на път
край кантони, спирки и гари.
Аз се връщам в гръдта ви, села,
с притаени кирпични къщурки,
дето спяхме в корави легла
под шума на чекръци и хурки.
Сладък сън е приспал Дебелец
под шума на дъжда в тишината.
Песента на измокрен щурец
спомня детските дни в равнината.
Аз възлизам по калния път.
Дрънкат някакви стари каруци.
... да заспя в твойта сламена гръд,
мое село, завит в ямурлуци!
И да слушам, как влажна мъгла
шумоли като шепот на хурки!
Мои бедни кирпични села,
мои в сън притаени къщурки!