Земя на мечтите ми
Една земя, макар и бедна
е раят на мечтите ми
и всяка вечер, щом си легна
и щом затворят се очите ми
я виждам пак, и пак:
с поля зелени,
изпълнени със дъхави цветя
и във съня си падам на колене
и търся сили, за да си простя.
За туй, че както много други,
оставих я във тези трудни дни,
забравих аз, изпаднала в заблуда,
че мойта майка тука ме роди.
Че тук водата е по-бистра и студена
и въздухът е сладък като мед
и, че далеч от таз земя свещена
в сърцето си усещам бучка лед.
Защото тука, във тугината
я няма топлината,
която само във Родината
ти стопля в миг душата.
2003 г., Италия