Земята потреперва от стенание

* * *

Земята потреперва от стенание,
гората свежда клони от умора,
обрулени от вятъра листа се ронят.

Коне играят в дивите поляни,
копитата им носят ги нагоре,
а гривите им с вятъра се борят.

Небето, натежало от мълчание,
отприщва се в миг рукнали порои,
които като огън тъмнината порят.

Конете са изчезнали в незнание,
потайно скрити в някоя бърлога,
и само вихрите навън се гонят.

Изпаднала във призрачно мечтание,
душата си подхранвам с твоя образ,
когото снимките във бурята припомнят.

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------