Жажда

Жажда

Лято мое, закачливо и засмяно,
изтичаш като палаво дете.
В шепи носиш бяла, морска пяна
и туптиш със огнено сърце.

Оглеждаш се суетно в пръските
на плиснала вълна и бързаш,
бързаш да отминеш по-нататък,
но след тебе идва есента.

Поспри се лято, аз съм жадна
за ласките на морските вълни,
за този вкус солен в устата
и за парещите слънчеви лъчи.

Не успях да литна като птица
върху гребена на пенеста вълна.
А вятърът, не ме послуша
да духа силно в белите платна.

Лято, тръгваш с моите мечти
по неумолимия закон природен.
Остави ми снопче слънчеви лъчи
и на вълните онзи стар рефрен.