* * *
Жив съм още мърдам
крайниците си не помня
как съм се довлякъл до това
вонящо място Краят на цивилизацията
Мрачната вода на блатото поглъща
тежките метални облаци довлича тиня
до брега Тръстики Сън
Черепи на кучета белеещи край мен
Конски череп пълен с тишина
Грозни думи заразени с радиация
се надигат от съзнанието – дънни риби
с обърнати кореми над водата
Жив съм