Зимно утро
Едва е съмнало, а птицата е тука,
върху балкона чувам да гугука.
Със този зов любима птица кани.
Ръката ми с трохи ще ги нахрани.
Врабчетата и те са долетели,
те носят от небесните предели,
единствено сега на мен познати
във зимно утро празници крилати.
27 януари 2020 (понеделник)
Откритие
Помолих те и ти ми обеща
да пратиш слънце тука сутринта,
но се оглеждам и небето пак
над мен сивее, няма слънчев знак.
Изглежда тъй ще бъде в този ден,
със облаци захлюпен и студен.
Разбрах, любима, вече ще го знам:
където ти си – слънцето е там.
28 януари 2020 (вторник)
Мъгливо
Усещате ли – над водата
се плъзга ранната мъгла –
тревога зимна за душата,
незнайно откъде дошла.
Навярно птици отлетели
отнасят радостните дни,
слухът дочува тихи трели
от ангелските висини.
Художник с четката подсеща,
че ни очаква тъжна среща.
29 януари 2020 (сряда)
Януари
Безснежни януарски дни, отдето
да ги погледнеш – тъжно е морето.
И вятърът водата разорава,
а тя е като нива пепелява.
Навред кавга на гларуси се чува,
човекът свит в палтото си тъгува
и само чашата със питието
успокоява в този ден сърцето.
30 януари 2020 (четвъртък)
Прослава на свети Трифон
Да отрежа от тебе, лоза,
клонче дълго сега позволи ми!
Свети Трифоне, то е венче
в чест на Твоето име.
Срещу празника Твой
във аванс днес “Наздраве” се чува.
Всеки празник голям
по три дни се празнува.
Ще припомним:
За вярата ти си загинал
и червеният кървав поток
във лозите е минал
и за тебе, Светецо,
додето светът съществува
със червеното вино
наздравица ще се чува.
31 януари 2020 (петък)
-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------