Звезда

Звезда

Крайпътен знак, случайна улица,
тълпа от хора толкова прозрачни.
Дъждът вали и трака като бъклица
и толкова са сивкаво-невзрачни.

Забързани във свойте грешки,
до втръсване така протрити.
Подлъгани, че днес са по-човечни,
а с вид на кецове пробити.

И ако вчера – плаха запетая,
провирах се сред гръмки фрази.
Днес в мен една звезда сияе,
във обичта си, можеща да мрази.

Защото тя ме прави по-красива,
защото тя ме прави все по-ярка.
Защото тя е мойта самодива,
защото тя е обичта без мярка.

Защото тя превърна ме във главна точка
и даде ми живот в живота.
Защото тя за мене меродавна,
защото тя е моята Голгота!