Драгомир Шопов

Драгомир Георгиев Шопов е роден на 13 август 1938 г. в гр. София. Завършва гимназия в столицата (1956) и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1965).

За пръв път печата през 1959 г. във в. “Народна армия”. Редактор (1967 – 1972) и отговорен редактор (1972) в БНР, заместник-главен редактор на в. “Земеделско знаме” (от 1974). Член на БЗНС (1969). Един от ръководителите на БЗНС “Александър Стамболийски” след 10 ноември 1989 г., лидер на БЗНС “Александър Стамболийски – 1899” (от 1999). Народен представител в 37 и 38 Народно събрание.

Пише за възрастни и деца. Автор на книги с поезия, публицистика, стихове за деца.

Издадени книги: “В една капка дъждовна” (1970), “Ветровете нямат възраст” (1974), “Трева и сняг” (1979), “Какво запомних от деня” (1979), “Летопис за началото” (поема, 1982), “Преди да се завърна” (1984), “Въздух за песен” (1987), “Да не лъжем живота” (1987), “Задълго тук” (1988), “Отключена врата” (1991), “Ранено време” (1994), “Биография” (1996), “Неприютени дни”, “Сричка от небесно слово” (2001), “Вечните букви на живота” (2002), “Сянка от мечта” (2004), “Стени от вятър” (2005), “През прозореца на времето” (2006), “За да се върна” (2007), “В кръга на залеза” (2007), “Небе и корен” (2008), “Запази ни, любов!” (2009), “Ветровитите хълмове” (с Георги Андреев, 2009), “И безсмъртно остава сърцето” (2010), “На откъснат от времето лист” (2013), “Прошепнато насаме” (2013). За деца: “Непослушен влак” (1986), “Малкия художник” (1989), “Котка в килера” (1999). Автор и на “Стъпки във времето: Есета, спомени, размисли, интервюта” (1998) и “По хребета на дните: спомени, статии, критики и интервюта” (2012).

Съставител на антологията “Храбростта и мъката на България” (І том – 2010, ІІ том – 2012).

Негови творби са преведени на полски, руски, румънски, белоруски, френски, английски, сръбски и др. езици.

Носител на многобройни национални отличия за литература.

Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Заместник-председател на Български антифашистки съюз (от 1994). Заместник-председател на Комитета за правата на човека (от 1995).