Едвин Сугарев

Едвин Стефанов Сугарев е роден на 27.12.1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. През 1985 г. защитава докторат на тема "Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм". През 1987 г. преподава нова българска литература в СУ, води спецкурс върху проблемите на българския експресионизъм в ПУ "Паисий Хилендарски" (1988).

Редактор е на самиздатския алманах "Мост" (1989). През 1990 г. става член на редакционната колегия на сп. "Литературна мисъл", от 1991 до сега (със седемгодишно прекъсване, 1996-2003) е главен редактор на "Литературен вестник".

Депутат в VІІ ВНС и ХХХVІ ОНС. Посланик на Р България в Монголия и Индия (1997-2002). Носител на наградата за роман на годината на Фонд "Развитие" (2004) и на голямата награда за SMS-поезия (2005).

Едвин Сугарев е автор на изследването "Българският експресионизъм" (1988) и на книгите: "Обратното дърво" (1989), "Калейдоскоп" (1990), "Водни кръгове" (1990), "Слизайки" (1992), "Рокада" (1994), "Търговията със смъртта" (в съавторство с Недко Петров, 1994), "Скрити сетива" (1996), "Банковият банкрут на България" (1996), "Кратко" (1997), "Хайку от Камен Бряг" (1997), "Джаз" (1997), "Хошаб" (1999), "Житие на съня" (1999), "Гоби" (1999), "Стихове на откачалката" (2000), "Вълча памет" (2000), "Чиреп. Метеорологични предродилни стихотворения" (2001), "Лингва Лингам" (2001), "Диагнозата Филчев. Хроника на една гражданска битка" (2003), "Сюр" (2003), "Гибелни думи. Избрани стихове под редакцията на Борис Христов" (2003), "Лоши сънища" (2004), "Невъзможните убежища на поезията" (2005).