Георги Попстаматов

Георги Попстаматов (Георги поп Стаматов) е роден на 21 април 1909 г. в странджанското село Блаца, Източна Тракия, Турция, в многолюдно семейство.

Баща му – Стамат Райков Стаматов (1868-1940) – свещеник в селото, деец на ВМРО, като един от организаторите на Преображенското въстание от 1903 г., е осъден на 15 години каторга в Одринския затвор, но излиза от него през 1908 г., амнистиран с Хуриета. През 1913 г. семейството му бива прокудено в България и се заселва в Ахтопол.

Георги Попстаматов завършва през 1928 г. педагогическото училище в Ямбол и петнадесет години учителства из Странджа. Преследван е от властите за прогресивните си идеи.

След 9 септември 1944 г. се отдава на журналистика като репортер в бургаския вестник “Черноморски фронт” и окръжен кореспондент на вестник “Отечествен фронт”.

Автор на книгите: “Рибари” (роман, 1942, издание на в. “Литературен глас”), “Към нов живот” (въздържателна поема, издание на в. “Въздържателче”), “Далян Ропотамо” (роман, 1967, Профиздат), “В цяла Странджа роб запява” (пиеса в осем картини, в съаторство с Георги Караславов, 1974), “Роди го Странджа” (биографичен очерк за Илия Бояджиев, 1975, Партиздат), “Преображенци” (очерци, 1980, Издателство на Отечествения фронт).

Сътрудничи на много вестници и списания (“Завети” и др.). Проявява особен интерес към живота на черноморските рибари.

За творчеството му пишат положителни рецензии Калина Малина (предговор на романа “Рибари”), Дамян Дамев (във в. “Литературен глас”) и др.