Иван Гранитски (Иван Йорданов Димитров) е роден на 24 декември 1953 г. в София. Завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година.
Редактор и заместник главен редактор на в. “Пулс” (1979 – 1985); заместник главен редактор на в. “Литературен фронт” (1985 – 1991); главен редактор на сп. “Черно и бяло” (1991 – 1992); генерален директор на БНТ (1995 – 1996). г.; директор на ИК “Христо Ботев” (1992 – 1995); собственик на издателство “Захарий Стоянов” (от 1997); главен редактор на списание “Везни”.
Автор на над 25 книги поезия, критика и публицистика, сред които: “Поезия и поетическо самосъзнание” (1982); “Марксовата полемика” (1984); “Време и художествени идеи” (1987); “Отвъден щурец” (1999); “Подземията на съня” (1998); “Кораб от светлина” (1999); “Горящият храст” (2001); “Гео Милев и трагиката на националната съдба” (2000); “Отломъци” (2001); “Храм” (2001); “Преди да дойде здрача” (2002); “Архипелагът на думите” (2002); “Лятото на чакалите” (2003); “Атлантида” (2003); “Литература и национална съдба” (2004); “Луди водят слепи”(2004); “Пазар на роби с бюста на Волтер” (2004); “Партийните Тартюфи” (2004); “Ловци на метафори” (2008); “Критически етюди” (2008); “Гьонсуратлъците на прехода” (2008); “Съчинения в седем тома” (2009 – 2010) (Т.1: “Противоречивият човек” (2009); Т.2: “Великата национална душа” (2009) Т.3: “Ловци на образи” (2009); Т.4: “Архипелаг” (2009); Т. 5 “Митове и тупурдии”, (2010); Т. 6 Слепци с очи, (2010); Т. 7 Том 7 – Политически комедианти, (2010)); “Щерна. Стихове” (2010); “Внимателно бързайте?” (2013) и др.
Носител е на националната награда “Гео Милев” в Стара Загора (2009); Националната поетична награда “Иван Нивянин” на община Борован (2012); Националната литературна награда на името на Богомил Нонев за книгата “Внимателно бързайте” (2013); Национална литературна награда “Тодор Влайков” в Пирдоп (2015), Националната награда “Христо Г. Данов” (2016). Член на Съюза на българските писатели.
Авторът няма публикации все още.