Петър Велчев

Петър Велчев Велчев е роден на 22 април 1944 г. в село Искрец, Софийско. Завършил е испанска филология, българска филология и философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1968 ). Доктор по филология (1979). Научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за литература при БАН от 1979 г. до пенсионирането си.

Научен секретар на Института по международна дейност, книгоиздаването и сътрудничеството със СПБ (1983 – 1989). Един от учредителите и отговорен секретар на академичната поредица “Сравнително литературознание” (1982 – 1987). Ръководител на Секция “Сравнително литературознание” (1991 – 1995). Член на редакционния съвет на списание “Литературна мисъл” (1993 – 2012. Първи зам.-главен редактор на в. “Словото днес” (2006 – 2008). Колумнист на в. “АБВ” (1992 – 1993).

За периода от 1972 г. до 2013 г. е участвал с доклади в повече от 25 международни и национални научни сесии, конгреси, конференции и пр. Член-учредител на Съюза на преводачите в България, на Дружеството на българистите и на Академичния кръг по сравнително литературознание; член на СБП, на българската секция на международния ПЕН-център и на Международната асоциация по компаритивистика. Има над хиляда печатни публикации: поезия, критика, литературознание, поетичен превод, публицистика.

Един от изявените поети на следвоенното поколение, издал 14 стихосбирки. Негови стихотворения са включени в повече от петдесет, издадени у нас антологии (от 1981 до 2013 г.), а също и във финландски, руски, сръбски, арабски антологии на българската поезия. Публикувал е студии, очерци, статии в областите: литературна история и критика, поетика на българската поезия, методология и критика на поетическия превод, сравнително литературознание, стихознание и др.

Автор на основополагащи студии за П. К. Яворов, Димчо Дебелянов, Асен Разцветников, Никола Вапцаров, Гео Милев. Негови публикации има в авторитетни списания в Испания, Русия, Полша, Германия.

Петър Велчев е един от най-добрите наши преводачи на поезия, блестящо пресътворил на български език творбите на множество испански, руски, немски, френски, латиноамерикански поети. Автор на мащабния проект “Преводна рецепция на европейските литератури в България през ХІХ – ХХ век, осъществен от колектив специалисти от Съюза на преводачите и Института за литература при БАН; от 2000 до 2004 г. са излезли шест тома. Съставител на български и преводни антологии и сборници, съставител и редактор на събраните съчинена на наши поети класици: Асен Разцветников (4 тома), Гео Милев (5 тома), Никола Вапцаров (2 тома). Основоположник на ново направление в националната компаративистика: Българо-испански литературни отношения ХІХ – ХХІ век. Има много публикации по темата, включително е в Испания. От 2011 г. и понастоящем чете лекции по тези дисциплини в СУ “Св. Климент Охридски”.

Носител на редица отличия и награди: Златната значка на СБП (1988); Награда на СБП и на посолствата на Латинска Америка в София за книгата “Десет перуански поети” (1997); Награда за книга на годината на Съвета на книгоиздателите (1992); Награда за изкуство “Золотая муза” (2003); Почетен възпоменателен знак на Испанския културен център (2005); Национална литературна награда за поезия “Димчо Дебелянов” (2006); Награда на СБП за цялостно творчество (2008); Награда “Золотая муза” за цялостно творчество (2010); Награда на СБП за книгата “Руски поети” (2010); Национална награда за литературна критика Нешо Бончев (2012).