Владко Мурдаров

Проф. дфн Владко Данаилов Мурдаров е роден на 16 април 1948 г. в София. През 1967 г. завършва Гимназията с изучаване на немски език в София. През 1971 г. завършва Софийския университет, специалност – българска филология, втора специалност – немска филология.

От 1971 г. е на работа в Института за български език. През 1972 г. по препоръка на поета Атанас Далчев и на професорите си Любомир Андрейчин и Петър Динеков получава стипендията “Готфрид фон Хердер” на германската фондация FVS и през 1973-1974 г. пише дисертацията си в Института по славистика на Виенския университет. През 1975 г. получава степента “доктор по философия” на Виенския университет.

След завръщане в България защищава повторно дисертацията си поради липса на конвенция между двете страни. От 1976 г. е научен сътрудник, от 1977 г. – кандидат на филологическите науки. През 1987 г. става старши научен сътрудник. По това време води семинарни занимания в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

От 1981-1984 г. е лектор по български език в университетите в Залцбург и Виена. През 1989 г. е гост-професор в Залцбургския университет. През учебната 1990-1991 г. чете лекции във ВИТИЗ. В периода 1991-1995 г. е директор на Българския културен институт в Австрия “Дом Витгенщайн”.

От 1996 г. е избран за член на Управителния съвет на Българската академия на науките, където остава до пролетта на 1999 г. През 1997 г. е избран за член на Комисията по филологически науки и изкуства към Висшата атестационна комисия, а от 1999 г. е неин заместник-председател. От 2000 г. до края на 2003 г. е заместник-председател на Комисията по филология към ВАК. От 2000 до края на 2002 г. година е член на Управителния съвет на Националния фонд “Култура”, а от 2001 г. до 2004 г. е член на Обществено-експертния съвет по културата към Столичната община. От есента на 2003 г. е избран за главен редактор на списание “Български език”, а от 2004 г. до 2009 г. е председател на Научния съвет на Института за български език. От 2005 г. е член на редакционната колегия на списание “Език и литература”.

През 1999 г. защищава дисертация и получава научната степен “доктор на филологическите науки”. През 2001 г. е избран след конкурс за ст.н.с. І степен (професор).

Награди и отличия: почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура от Министерството на културата на Република България с (2000 г.); удостоен от президента на Република Австрия с Почетния кръст за наука и изкуство (2001 г.); Австрийската държавна награда за литературни преводи (2002 г.); Голямата национална награда “Христо Г. Данов” за цялостен принос към българската книжовност (2004 г.); премията на Канцлерството на Австрия за успехите му като преводач на литературни произведения, както и награда на Съюза на преводачите в България за преводите му на драматургия (2006 г.); премията на австрийското Федерално министерство за образование, изкуство и култура за постиженията му като преводач на литературни творби, както и стипендия от фондация “С. Фишер”, Германия, като отличие за работата му по представяне на немскоезичната литература в България (2008 г.). Получава премията на австрийското Федерално министерство за образование, изкуство и култура и през 2009, 2010, 2011 и 2012 г.

През 2008 г. Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” издаде по случай 60-годишнината му неговата пълна Биобиблиография, съставена от Ефросина Ангелова-Пенкова. От 2009 г. е член на Европейския преводачески колегиум. Бил е член на две от редовните комисии към Международния комитет на славистите и на Изследователския кръг за изследване на културните връзки към Института за Източна Европа в Мюнхен.

Има издадени петнайсет книги, между които “Съвременни словообразувателни процеси” (С., “Наука и изкуство”, 1983), “Любомир Милетич” (С., Университетско издателство, 1987), “Виена и началото на българската езикословна наука” (С., “Народна просвета”, 1988) (удостоена с награда “Акад. Владимир Георгиев” за 1988 г.), “Начини за употреба на словото” (С., “Наука и изкуство”, 1989), “Мюнхен и развитието на българското езикознание” (С., “Логис”, 1991), “Виенската славистика и българското езикознание. 1822-1849-1918” (Пловдив, “Пигмалион”, 1999) (с разширена версия на немски език, излязла през 2001 г. във Виена под заглавие “Die Wiener Slawistik und die bulgarische Sprachwissenschaft. 1822-1849-1918”), “Из историята на новобъл-гарския книжовен език и на науката за него” (С., “Просвета”, 2002), “Из историята на българистиката и на модерния български език” (Пловдив, “Пигмалион”, 2003). Автор на справочника “Слято, полуслято, разделно писане” (С., “Народна просвета”, 1976) и на “Речник на слятото, полуслятото и разделното писане за 21. век” (С., “Просвета”, 2003).

Съавтор на няколко големи труда като “Правописен речник на съвременния български книжовен език” (С., Издателство на БАН, 1983) (второ издание 1995), “История на новобългарския книжовен език” (С., Издателство на БАН, 1989) (удостоена с награда “Акад. Владимир Георгиев” за 1990 г.), “Кратък правописен речник на българския книжовен език” (С., “Наука и изкуство”, 1989) (второ издание 1993), “Geschichte der bulgarischen Schriftsprache” (Grundriss) (Wien, 1996), “Правопис и пунктуация на българския език”, (С., “Хейзъл”, 1998), “Нов правописен речник на българския език”, (С., “Хейзъл”, 2002) (носител на награда на Националния съвет “Научни изследвания” към МОН), “Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила” (“Просвета”, 2011), “Обратен речник на българския език” (“Изток-Запад”, 2011), “Официален правописен речник на българския език” (“Просвета”, 2012).

Съсъставител на пет сборника – “Граматика на грешките” (С., “Наука и изкуство”, 1982), “Главоболия с чуждите думи” (С., “Наука и изкуство”, 1983), “Отмъщението на думите” (С., “Наука и изкуство”, 1984), “Писане по правилата” (С., “Наука и изкуство”, 1985) (второ издание 1988), “101 въпроса за българското ударение” (С., “Д-р Петър Берон”, 1988).

Научните му публикации – статии, студии, съобщения, научно-популярните му материали и художествените му преводи са общо над 930 на брой. Съавтор е на осем учебника и учебни помагала за средното училище. Има множество публикации по въпросите на българската културна политика зад граница.

Бил е член на редакционните колегии на поредиците “Езикова култура” на Издателство “Наука и изкуство” и “101 въпроса за... в българския език” на Издателство “Д-р Петър Берон”. Редактор на “Градиво за български речник” от К. Шапкарев. Отговорен редактор на подготвения българско-руски том с изследвания “Из историята на руската езиковедска българистика през ХІХ век”. Член на редакционната колегия на сборника “Иван Д. Шишманов – Форумът”, “Иван Д. Шишманов – Ученият и гражданинът” и “Иван Д. Шишманов – Наука и политика” и на подготвяната тритомна енциклопедия, издание на БАН.

Има публикации в българския научен печат и в научни периодични издания в Австрия, Германия, САЩ, Чехословакия, Хърватия, Полша. Участвува в международни конференции и конгреси във Виена, Инсбрук, Регенсбург, Марбург, Франкфурт, Бад Хомбург, Загреб, Краков, Харогейт.

Шест години (1985-1991) е автор на седмичното предаване “Език мой” на Българската телевизия, подновено през 2000 г. и продължило до ноември 2010 г. (общо около 800 предавания), както и на цели образователни курсове по програма “Знание” на Българското радио (общо над 70 предавания). От 1999 г. води рубриките “Любословно” във в. “Епоха” (до юли 2000 г.) и “Езикови бележки” в сп. “Родна реч”, а от 2000 г. (до спирането на вестника през юли 2002 г.) – рубриката “Непротивоезикоругателствувайте” във в. “Демокрация”. (Материали от нея са публикувани в книгата му 99 езикови съвета, издадена през 2001 г. от издателство “Просвета”.) През 2002-2003 г. води предаването “Любословни бележки” по Инфорадио. (Тези материали са публикувани през 2003 г. от издателство “Просвета” в книгата му “Още 99 езикови съвета”.) От края на 2003 г. до 2005 г. води рубрика по въпросите на българския език в сп. “Образование и кариера”. От края на 2005 г. подновява рубриката “Непротивоезикоругателствувайте” във в. “Демокрация днес” до октомври 2007 г. (Материали от нея са включени в публикуваните му през 2006 и 2007 г. от издателство “Просвета” книги “99 съвета за българския правоговор” и “99 съвета за българската граматика”.)

През 2001-2003 г. е член на Съвета за езикова култура към БНТ. Води образователни курсове за екипите в БНР. Сътрудничи като автор и консултант на много вестници, списания, радиостанции и телевизионни канали; консултант по законопроекти, подготвяни в Народното събрание, и по печатни материали, подготвяни от Министерския съвет.

Превежда от немски език и редактира езиковедска, философска и театроведска литература. Превел е над 300 текста от класически, модерни и съвременни немскоезични автори като Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Франк Ведекинд, Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Роберт Музил, Фердинанд Брукнер, Йодьон фон Хорват, Бертолт Брехт, Ерих Кестнер, Фридрих Дюренмат, Петер Хандке, Елфриде Йелинек, Райнер Вернер Фасбиндер, Петер Вайс, Роланд Шимелпфениг, Роберт Шнайдер, Дорон Рабиновичи, Георг Потика, Улрике Алмут Зандиг, както и австрийски драматурзи от ХХ век като Т. Бернхард, Г. Табори, П. Турини, В. Бауер, В. Шваб, П. Розай, Х. Бергер, Ф. Митерер, Х. Пешина, Г. Барили, Е. Гщетнер, М. Хелфер, М. Ронцони, В. Канаан и др., чиито пиеси се играят в театрите в София и страната.

Съставил е петдесет сборника с преведена австрийска, немска и швейцарска драматургия – “Грилпарцер в сексшопа” (1998, “Пигмалион”, Пловдив), “Нещо общо” от Х. Пешина (1998, “Пигмалион”, Пловдив), “Любов в Мадагаскар” от П. Турини (1999, “Пигмалион”, Пловдив), “Алпийско сияние” (2001, “Прозорец”, София), Mein Kampf от Г. Табори (2002, “Пигмалион”, Пловдив), “Пробуждане на пролетта” от Фр. Ведекинд (2003, “Пигмалион”, Пловдив), “Театралът от Т. Бернхард” (2003, “Пигмалион”, Пловдив), “Време за признание” от А. Шницлер (2003, “Пигмалион”, Пловдив), “Самотният път” от А. Шницлер (2004, “Пигмалион”, Пловдив), “Видимото мами” от Т. Бернхард (2004, “Пигмалион”, Пловдив), “Прочутите” (6 пиеси) от Т. Бернхард (2005, “Пигмалион”, Пловдив), “Драми” (6 пиеси) от Е. Йелинек (2005, “Рива”, София), “Заболяване на младостта” (4 пиеси) от Ф. Брукнер (2006, “Пигмалион”, Пловдив), “Няма нищо. Малка трилогия на смъртта” (3 пиеси) (2006, “Рива”, София) от Е. Йелинек, “Сексуалните неврози на нашите родители” (3 пиеси) от Л. Берфус (2006, “Пигмалион”, Пловдив), “Блус под земята” (9 пиеси) от П. Хандке (2007, “Рива”, София), “Игра на въпроси” (6 пиеси) от П. Хандке (2007, “Рива” София), “Лулу” (2 пиеси) от Фр. Ведекинд (2007, “Пигмалион”, Пловдив) и “Встрани” (3 пиеси) от Е. Йелинек (2007, “Рива”, София), “Ранният Брехт” (4 пиеси) (2008, “Рива”, София), “Драми” (7 пиеси) от Р. М. Рилке (2008, “Рива”, София), “Едноактни и пиеси уроци” (17 пиеси) от Б. Брехт (2009, “Рива”, София), “Откриването” (4 пиеси) от П. Турини (2009, “Рива”, София), “Пиеси” (2 пиеси) от Р. Музил (20091 “Рива”, София), “Няма място за идиоти” (3 пиеси)от Ф. Митерер (2009, “Рива”, София), “Нови драми” (3 пиеси) от Е. Йелинек (2009, “Рива”, София), “Смъртни грехове” (7 пиеси) от Ф. Митерер (2010, “Рива”, София), “Събрани пиеси”, Т. І, Т. ІІ, Т. ІІІ от Т. Бернхард (34 пиеси, 2010, “Рива”, София), “Вяра, любов, надежда” (10 пиеси) от Й. фон Хорват (2010, “Рива”, София), “Най-сетне край” (8 пиеси) от П. Турини (2010, “Блек фламинго”, София), “Тук и сега” (8 пиеси) от Р. Шимелпфениг (2010, “Блек фламинго пъблишинг”, София), “Дрехата прави трупа” (12 пиеси) от Х. Бергер (2011, “Блек фламинго пъблишинг”, София), “Хоровод на любовта” (9 пиеси) и “Комедия на прелъстяването” (7 пиеси) от А. Шницлер (2011, “Рива”, София), “Боклукът, градът и смъртта” (9 пиеси) от Р. В. Фасбиндер (2011, Блек фламинго пъблишинг”, София), “Четири картини на любовта” (4 пиеси) от Л. Берфус (2011, “Рива”, София), “Анатол” (10 пиеси) от А. Шницлер (2011, “Блек фламинго пъблишинг”, София), “Фекални драми” (4 пиеси) от В. Шваб (2011, “Блек фламинго пъблишинг”, София), “Мата Хари” (10 пиеси) от Х. Пешина (2012, “Блек фламинго пъблишинг”, София), “Стрес! Останалото е живот” (2 пиеси) от Д. Лауке (2012, “Блек фламинго пъблишинг”, София), “Четирите посоки на света” (6 пиеси) от Р. Шимелпфениг (2012, “Блек фламинго пъблишинг”, София), “Кралски комедии” (5 пиеси) от В. Шваб (2012, “Блек фламинго пъблишинг”, София), “Предизвикателство или истина” (6 пиеси) от Щ. Лак (2013, “Блек фламингопъблишинг”, София), “Младост между две войни” (6 пиеси) от Ф. Брукнер (2013, “Блек фламинго пъблишинг, София) и Пийпшоу (6 пиеси) от Г. Табори (2013, “Блек фламинго пъблишинг, София).

Издава отделно пиесите “Стела” от Й. В. фон Гьоте (2003, “Пигмалион”, Пловдив), “Фантазьорите” от Р. Музил (2003, “Пигмалион”, Пловдив), “Училище за диктатори” от Е. Кестнер (2007, “Пигмалион”, Пловдив), “Страх и мизерия в Третия райх” от Б. Брехт (2011, “Блек фламинго пъблишинг”, София), “Троцки в изгнание” от П. Вайс (2012, “Блек фламинго пъблишинг”, София), “Двайсет хиляди страници” от Л. Берфус (2012, “Блек фламинго пъблишинг”, София), “Боклук” от Р. Шнайдер (2012, “Блек фламинго пъблишинг”, София) и “Новогодишна” нощ от П. Турини (2012, “Блек фламинго пъблишинг”, София).

Превел е съвременните швейцарски романи “Каспар” от Д. Химелбергер (2000, ГАЛ-ИКО, София), “Стаята с цветния прашец” от Ц. Джени (2000, “Пигмалион”, Пловдив), “Госпожица Щарк” от Т. Хюрлиман (2003, “Пигмалион”, Пловдив), “Агнес” от П. Щам (2004, “Пигмалион”, Пловдив), “Големият котарак” от Т. Хюрлиман (2005, “Пигмалион”, Пловдив), “В ден като този” от П. Щам (2007, “Пигмалион”, Пловдив), “Любовен архив” от У. Фес (2008, “Атлантис КЛ”, София), “Сто дни” от Л. Берфус (2010, “Рива”, София), “В неподходящо време” (2013, “Блек фламинго пъблишинг”, София) от А. К. Зулцер, новелите “Градинската къща” от Т. Хюрлиман (2001, “Пигмалион”, Пловдив) и “Мъртъвците” от Л. Берфус, (2006, “Пигмалион, Пловдив), немската новела “Йозефине и аз” от Х.-М. Енценсбергер (2007, “Атлантис КЛ”, София), немския сборник разкази “Фламинги” от У. А. Зандиг (2011, “Блек фламинго пъблишинг”, София), австрийският сборник новели “Като насън” от А. Шницлер (2012, “Блек фламинго пъблишинг”, София), както и австрийските романи “Племенникът на Витгенщайн” от Т. Бернхард (2002, “Атлантис КЛ”, София), “Дон Жуан (разказано от самия него)” от П. Хандке (2008, “Рива”, София) и “Африканският приятел” от Й. Гелих (2011, “Блек фламинго пъблишинг”, София). Превел е романа “Ледовете се топят” от И. Троянов (2013, “Сиела”, София).