Има дати в историята, които губят обикновения си календарен смисъл и стават сияние в небосклона на времето. Тяхната власт над сърцата ни е безсмъртна, както е безсмъртен и народът.
Една от тях е 9 септември 1944 г. – Ден на свободата. На този ден разцъфтя победата като вулкан от радост сред море от вдигнати юмруци и есенни цветя, оросени със сълзите на майките с черни забрадки, загубили своите чеда в борбата. Мокрят я и други сълзи на безгранична радост.
На този ден, 9 септември 1944 г., народът написа най-светлите страници от своята история – страници, написани с кръв, пот и героизъм.
----------------
Регионът започва от последния връх на Коджабалкан. Като се изкачиш на върха и погледнеш на северозапад, докъдето стига погледа ще видиш последните ридове и горите на Стара планина. Като погледнеш на изток до скалистия бряг на нос Емине се простира Еминската планина. На юг от върха до морето се простира хълмиста равнина, в която влизат местностите Праматаря, Войводаджик, Панаята, Симеоновите възвишения и Попастърла. На запад се очертават контурите на Свинарските могили и Еврембаир. Там се намира местността Шаменлика, която носи името на дъщерята на бея – Шамен. Тя често е ходила с баща си на извора и се е оглеждала в неговите кристално чисти води. От лика на Шамен местността се нарича Шаменлик, която и до днес носи същото име. Тези земи са заселени от най-древни времена. През ІІІ век тук живели траки от племето одриси. Тогава тук отекват стъпките и на готите, и аварите. Когато прабългарите завземат земите край река Дунав, Стара планина става границата между България и Византия. Между морето и планината се водят най-големите сражения за утвърждаването на българската държава. В 670 г. хан Тервел разбива войските на византийския император Юстиниан Втори в битката за Анхиало. В 812 г. хан Крум присъединява към Българската държава Анхиало, Месембрия и Аполония. Тогава границата се пренася на юг и река Ропотамо става граница. Превземайки Месемврия, персийският цар Дарий преминава през тези земи, без да срещне съпротива от траките, според професор Фол.
Най-старото селище, открито тук, е от новокаменната епоха. На север от него се намира средновековният манастир Панагея, което значи всесвята.
В турските архиви за първи път за този регион се съобщава в 1498 г. и за втори път в 1676 г.
По време на Руско-турската война, 1877-1878 г., голяма част от османлиите се изселват, като продават евтино земи. Тази информация пристига във вътрешността на България и от Старозагорско, Чирпанско, Казанлъшко, Сливенско и Котелско идват хора, изкупуват земи и се заселват по крайбрежието. През 1910 г. гърците се изселват и пристигат прокудени от Беломорска Тракия българи, които се заселват в освободените земи.
През турското робство съществуват редица легенди. Една от тях е за Шибил, който, узнавайки българския си корен, става защитник на българите от Черно море до Сините камъни в Сливен. Тук още се носи песента: “Шибиле, страшен войводо, три села плачат от тебе, а 90 за тебе”.
По това време в местността Шаменлика има вековни дъбови гори, в които са бродили четите на Велю войвода и хайдут Йоно. Легендата разказва, че който отпие от това изворче-бистрец, той не мирясва и става хайдутин борец.
Там през 1942 година, като нелегален се е крил Атанас Манчев и е написал баладата си “Хайдушкото кладенче”. След 9-ти септември младежите от Каблешково я пееха по мелодията на руска народна песен “По дикам степам за Байкале”.
В 1881 г. каблешковци и хората от другите селища на региона тръгват за Бата, където се провежда районен събор в защита на бунтовете в Дуранкулак, Тръстеник и Шабла.
В 1891 г. Каблешково става община, а 4 години по-късно към нея са привлечени селата Медово, Александрово, Каменар, Лъка, Рудник, Брястовец и Драганово.
Авторът
----------------