Родова хроника, посветена на рода Ченьолар, с. Раклиново, и на основателката на рода Елена Чанева (1866-1967 г.), чиято наследница е авторката.
---------------
Тук под ритмите на Стара планина, в долчинка се е скътало едно чудно красиво село (Сеферкьой) Раклиново, където родът Ченьолар през 1879 г. се заселват за постоянно живеене. Тук е и големият им чифлик, известен по този край.
Сините като кристал очи на Елена Чанева спират погледа на Димитър Драгиев и през 1886 г. създават семейство.
Раждат им се шест деца: Въла, Ченю, Руска, Драгия, Стойка и Йордан.
Семейството живее в пълен сговор с много, много любов. Правят си голямо стопанство. Живот организиран, планов, с добра организация, взаимопомощ с братята, сестрите и целия род.
През 1936 г. съпругът й Димитър внезапно почива едва на 52 години.
Сега накъде? Елена Ченьолар успява да удвои имането на семейството.
Родена през 1866 г., почива 1967 г. – на 101 години. Изпълнила всичко, за което е била на красивата земя, си отива – тихо, спокойно и навярно много щастлива, защото всичките и деца, където и да се намират те, са добри граждани.
Аз съм щастлива, че нося това прекрасно име Елена и съм внучката, която нося това име от петте внучки на баба Елена Ченьолар.
Ще се опитам да разкажа за живота й. Живот, изпълнен с драматизъм и много, много успехи, щастие, любов, от Панагюрище до с. Раклиново, където завършва своя земен живот тихо, кротко, както живя.
Авторът