Променящите се икономически условия в нашата страна и необходимостта от преосмисляне на редица въпроси от икономическата теория и практика налагат извършването на промени и в областта на икономическия анализ. Приоритетно положение в тази област придобива анализът на финансовото състояние на предприятието. Той се поставя на първо място, защото неговите резултати отразяват в най-голяма степен ефективността от използването на наличните ресурси и постигнатите при това финансови резултати. Чрез характеристика на финансовото състояние се придобива представа за възможностите на предприятието да осъществява даден тип стопанска дейност. То изразява и качеството на връзките на фирмата с останалите стопански субекти.
Финансовото състояние на предприятието не може да се определи еднозначно, само с помощта на една икономическа величина. Ето защо след изясняване на неговата същност е необходимо да се дефинира определена система от икономически показатели или да се построи определен модел от финансови показатели. Тя трябва да дава възможност за задоволяване информационните нужди на редица вътрешни и външни потребители с данни за финансовото състояние на фирмата. Като основни направления при практическото провеждане на анализа могат да се посочат: анализ на актива и пасива на предприятието, анализ на платежоспособността и ликвидността, анализ на рентабилността.
Значението на анализа на финансовото състояние се определя от факта, че предприятията са законодателно задължени да осъществяват неговото провеждане. Необходимо е да се отбележи, че съгласно Закона за счетоводството и в съответствие с изискванията на Международните Счетоводни Стандарти, информацията за финансовото състояние е задължителен елемент на годишните счетоводни отчети.
Легитимирането на дадено предприятие пред останалите участници в стопанския живот и пред обществото се осъществява както посредством предмета на своята дейност, така и чрез репутацията, която си е създала. В тази насока като един от най-важните критерии за оценка репутацията на стопанския субект се явява финансовото му състояние, което до голяма степен определя качеството на връзките и взаимоотношенията с различни видове контрагенти.
За осъществяване на проучването се използва методология, която включва изследователски математико-статистически методи за анализ на ликвидността, платежоспособността и рентабилността. Емпиричните данни са обобщени в таблици, а резултатите са показани в динамичен аспект чрез реални данни за последните отчетени години.
Практическата значимост и приложимостта на резултатите, отразяват както използването на реална база данни от счетоводството на предприятието – счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, така и запознаване на ръководството му с очакваните прогнози в близко бъдеще.
В крайна сметка, се защитава тезата, че обективността на извършените математическо-статистически действия по изчислените финансови показатели ще показва дали строителното предприятие е адаптивно към новите предизвикателства на пазарния механизъм или ще бъде изправено пред разпродажба.
------------