Мои настоящи и бъдещи познати и приятели, заповядайте на коктейл! Не забравяйте сърцето, настроението и усмивката си! Може и една-две цигари да изпушим заедно!
И ще си поговорим за любов, като от време на време ще й дадем думата и на нея. Защото в този често враждебен свят трябва да се обичаме. И да търсим и даваме любов навсякъде, колкото и да ни се пречка омразата в краката.
И не питай! Коя съм аз, каква съм, как съм? Вземи си огледало и ме виж! Аз – Ти съм и сега, и в есен тъжна. Без грим, но пък с ветрило от Париж.
Това съм аз – еднаква и различна,
своя, твоя, всякаква докрай.
Най-обикновена или ексцентрична –
от земно към небесно – към безкрай!
Благодаря, че ще се случим заедно с любовта!
Лия Валс
----------------
Не питай
Каквато съм, такава. Точна.
И да ме триете, възкръсвам в рая.
Цветна и загадъчна, безсрочна.
Губя, ала победител съм накрая.
Тъпчат ме и тъпкано се връща
не от мен – от силата отгоре.
Да може, ще напълня цяла къща,
с обидите. Но никога не моля.
Но нараня ли, бумерангът идва
и ме захвърля в адовите порти.
Там, в центъра на мрачната коситба,
устни стискам. И юмруци. Те са горди.
Коя, каква и как съм – не ме питай.
Аз всичко съм и нищо. Ничия и твоя.
Мога да мълча, да викам. Но опитай
да си до мен насред звездопороя.
----------------