Равносметка
Така е трябвало във младостта ми да се случи
и после да боли, боли до края?!
И всичките преминали премеждия,
изпълнени със радост, болка и възторг,
да са пълнежът смислен
на един повярвал във себе си живот.
А там в началото, останало самотно чувството,
забравата да стене
и ние впрегнати във вихъра на времето,
да се усещаме в мига на откровение,
като заложници на спомени от рани
и изживени най-щастливи мигове,
далече там във младостта ни!
---------------