Мъдрология от малки за големи

Мъдрология от малки за големи
приказки, стихчета и детски фантазийни поеми, написани с думи-новородени
Сборник на ОУ “Княз Борис І”, гр. Бургас

Този сборник е създаден с финансовата помощ на Европейския социален фонд. ОУ “Княз Борис І”, гр. Бургас носи цялата отговорност за съдържанието му и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или Агенцията за социално подпомагане.
 Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

--------------

Приказки по фантазиен бином

Вдъхновени от “Граматика на фантазията” на Джани Родари

Бином: охлюв – мартеница, завършена от участниците по дадено начало

Една росна пролетна утрин Охли, излезе от зимното си укритие, понесъл неизменно къщичката на гърба си ... Пое на дъъълга разходка до цветната градинка пред нашата кооперация... Бе почти в края на месец март...

– Ох, как студена и мрачна бе зимата! – мислеше си охлювът и с благодарност докосваше нежните си рогчета по росните стръкчета зюмлюли и нарциси, които баба Лили наесен бе садила в красивата лехичка на малкото ни дворче... Чуваше се птича песен, а уханието на цветята бе така силно, че той се почувства омаян като в цветен сън... Той гледаше с възторг нагоре по стеблата на розите и клонките на цъфналия наблизо храст... И... изведнъж нещо ярко, облечено в червено – бяла премяна привлече погледа му...

– А, каква странна кукличка от прежда е закачена на храста! Лицето й бяло, а косите... ... ... ... като розите през май... ... ... ... червени и се веят на вятъра, който полюлява клончето! Я чакай да видя по-отблизо! – помисли охлювът и прокара своята диря до интересната малка феичка... Тя не го видя веднага... Залисана бе от люлкането си на клончето от храста и гледаше към кацналата наблизо лястовичка, която сбираше клонки за гнездото си...

– Хей, здравей, мъничка кукло! Ти коя си? – полюбопитства Охли...

Едва тогава Пъструшата го видя... ... ... там долу, до леко наболата тревица близо до корена на един нарцис...

– Аз ли? Хих! Не съм кукла... А ... ... ... ... мартеница! Мартила ми е името! Ти кой си? И как така не се познаваме с теб!

– ООО!Аз съм стар обитател на тази и още една близка градинка! Казват ми Охли! Приятно ми е!А какво означава ммарте... ... ... рица ли беше?

– МАРТЕНИЦА! Казват ми така, защото ме носят през март на реверите и ръцете си всички хора от тази красива земя, наречена България...

– А защо сега си там? Разкажи ми своята история!

– С радост ще ти разкажа! Слушай ме внимателно и после я разкажи и на своите мънички охлета, да знаят обичаите на тази цветна земя!

И Мартила започна да говори с нежен и приятен гласец:

– Първо аз бях само бяла... Живеех в пашкулчето на едно растение, което хората наричат памук... Бях пухкава и чиста като ей онова облаче там горе... Но грижливите стопани ме прибраха и после във фабриката ме превърнаха в бяла и красива нишка... По-късно една стара жена ме купи и каза, че от мен ще направи подаръци на любимиите си внучета... Аз не знаех какво точно смята да прави... Но една вечер пред Първи март... ... ... ... ... ... ... старицата, която ме купи реши да прави талисмани за здраве, които хората тук наричат на името на първия пролетен месец – март... Тя имаше четири внука и една внучка, която носела нейното име Лили... Та точно за тази малка внучка бях направена на мъничка кукличка... Баба Лили донесе червена вълна, която бе боядисала специално за повода и ми направи прекрасна червена плитка...

– Красива си и много интересна! – възкликна Охли...

– О, благодаря ти! Внучката ме получи точно на Първи март... Баба й я закичи с мен отляво, до сърцето ... Красях най-новите й дрешки повече от 2 седмици... Всички ми се радваха, а Лили ме нарече Мартила... Бе много горда с мен и ме поставяше вечер до възглавницата си... ... ... да сънуваме заедно най-красивите сънища...

А едно дете дори ме поиска, но Лили не ме даде, защото й бях подарък от милата й баба... Така си живях щастлива и обичана, пазех Лили здрава, румена и засмяна... ... ... ... това бе моята задача... Навсякъде бяхме заедно... ... ... ... в игрите, в училище, с приятелите и у дома...

– А защо сега си тук? Защо те изостави приятелката ти?

– Дойде Първа пролет и доведе първите щъркели и лястовичките... Лили видя ято щъркели и ми разказа, че в България е традиция ако видиш първите предвестници на пролетта... ... ... лястовици или щъркели, да закачиш на цъфнало дръвче или храст своята мартеница...

Донесе ме тук и закичи с мен най-красивия цъфнал храст в тази градина... Това е моята кратка, но мила история...

– Интересна е историята ти... Ще я разкажа и на моите охлета, а и на приятелите си... А ти ще си и наша приятелка... Винаги ще минавам оттук и ще ти казвам новините... А сега, до скоро виждане!

– До скоро виждане , Охли! Нека наистина повече хора узнаят моята история... А аз ще крася градината, ще се люлея на клончето и ще те чакам, приятелю!Хубав ден и приятна разходкаааа!

И хубавата Мартила му помаха с мека бяла ръчичка! Беше настъпила пролетта... А мартеничката стана част от градината...

--------------