Не забрава

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ

Забравен глас дочух: – Обажда ти се Владо!
Пренесе ме гласът във времето ни младо.

Една, че две, че три, че петдесет години,
ту с черни облаци, ту със лазури сини,
аз кралимарковски прескачам в Ректората,
колеги виждам там и чувам им словата.
В антрактите сред нас бе весела забавка,
пародии във стих и джазова припявка
и “мамбо-джамбо” стил душата пак обхвана,
“Къкой туй? – възмутен ни питаше Джувана
и искаше от нас, вместо вълната модна,
да пеем песничка “шаветска, наша, родна…”
Противно на това – колежка вероломна
бе с прякор Мамбото и тъй ще я запомня.

Студентски мили дни, къде хвръкнахте вие?
Понасяхме със смях безбройни тъпотии,
които между нас “другари отговорни”
пренасяха с екстаз от асансьори горни.
Умее младостта да се освобождава
от вечния диктат на строгата държава.
Дрънчеше покрай нас диктаторска припявка,
отвръщахме й ний със виц и подигравка.
Измете времето с метлата ТОЗ и ОНЯ,
по пътя кой ги знай де паднаха от коня.
Но живи са и днес на спомените в здрача
лица от моя курс и иде ми да плача
за Кико Папазян, за други колорити,
без тях и занапред ще са ми бедни дните.

Не съм забравил аз войнишките неволи
във Горна Малина търпяни произволи.
В казармен летен ден на мушка беше Кико
и лейтенантът чер му казваше със кикот,
на плаца както сме във ротата студентска:
(цитирам) “Мръсна си душица ти арменска!”
Хуманно общество. В света подобно няма,
“де дышит человек так вольно”… Ах, измама!

Ако го помнят днес и двама души даже,
не е излишно пак това да се разкаже.
Затуй и аз реших сега да се опитам
да влея спомен моя в класическия ритъм,
завой подир завой да правя паралели,
да смесвам цветен фон със снимки черно-бели.

...

Една, че две, че пет, че петдесет години
и нямахме късмет злина да ни отмине.

…

След много зной лета, след много люти зими,
благодаря на Бог: с добри деца дари ме!

Не съм прочут моряк, непобеден от буря,
в морето плакна се подобно шамандура,
след внуците търча със топка и плонжирам
и замъци градя от пясък, миди сбирам.

От пясък замък аз да правя най-умея,
със радост ще ви дам най-новата идея.

…

И тъй – със стих напред – доколкото го мога
и днес и утре пак – с подкрепата на Бога!