Опожарено време

Страниците на тази книга нямаше да помиришат печатарското мастило, ако не беше се случило чудо. Коронавирус анексира дните ми към територията на смъртта – повали тялото ми, отне ми паметта, изпепели искрицата надежда за живот. Противопостави му се последният атом, останал в кръвта ми. И той победи!

След седемдесет и пет годишнината ми настъпи новото Василиево летоброене. В него се появи “Опожареното време”.

Авторът

----------