Отивам някъде с корубата на времето

Отивам някъде, където вчера ме е нямало, с надежда да открия нещо, което вчера не съм знаела.
Урдовиза

Дванадесет истории, описващи една позабравена вече епоха – траките и техните земи – в ранните християнски времена, непосредствено преди преобразуването им в римска провинция.

Разказите, сплетени монолитно, представят една измислена “легенда” за два владетелски дома в нашето Южно Черноморие и за възникването на Китен, с неговата недостъпна днес за посетители крепост Урдовиза.

От страниците в плът и кръв оживяват царят на астите Тейрой, двете му жени Евфимия и Стредуза, дъщерите принцеси Урдовиза и Елисея и природената Заберна, мъдрият учител Кетропорис, чистият по дух Китендор, благородникът асти Ролистен и брат му Арзазум...

Историите, както самата авторка твърди, са художествена измислица – дело на развихреното й въображение, вдъхновено от едно посещение по тези места – останките от древните тракийски селища край Синеморец, Царево, Китен, Бегликташ.

Златка Христова успява да пресъздаде живо и истинно епохата и времето. Разказите и събитията звучат достоверно. Древните траки оживяват пред читателя – ядат, пият, веселят се, пеят Орфееви песни, а като се понапият с тъга разказват как преди векове великият Залмоксис на пировете е посвещавал избраните в тайнството на вечния живот на душите и как да бъде постигнат той. В историите има и любов, и омраза, и родолюбие и патриотизъм, и алчност и предателство...

Дванадесет истории, обединени в една – истината е... “някъде там”. Дали “измислиците” на Златка Христова един ден ще се окажат “истина” или не – това не е толкова съществено. По-важни са вярата и умението да ценим нашето минало, защото то е отражение на нашето бъдеще, да разсъждаваме за нашите извечни неща, пътувайки в корубата (кораба) на времето.

--------------
За книгата на Златка Христова “Отивам някъде в корубата на времето”, от издателя ----->>>>>
--------------