----------------
Променена
По-мъдра ли станах... Но друга съм вече...
По-рязка. По-твърда. И много по-пряма.
Днес цяла съм в белези от купища грешки.
Добрата наивница вече я няма...
Прощавах предателства. Думи преглъщах.
В очите преливаха тежки сълзи.
Останах мечтателка в своята същност...
В доброто ще вярвам. Дори да боли.
Дали е от бръчките... Как ли е станало?
Но вече съм друга. Не си премълчавам.
Не крия симпатии. Ни антипатии.
С мълчание хапя. С думи ранявам...
Бодливата своя същност не крия.
Не зная дали съм по-мъдра... Обаче
не трия сълзите си. Вече хората трия...
Онези, които ме карат да плача...
----------------