Роли, роли... Сцена за театър, поезия, музика

Мили читателю!

Ти, който посягаш към тази книга с желание да откриеш четиво, което ще ти даде отговори, ще те провокира да задвижиш творческите си крила и ще те накара да си зададеш въпроси: Кой съм аз и какво правя тук? Докъде е реалността, къде е творчеството?Мога ли да направя невъзможното възможно? Кое е “Да” и кое “Не”? Щастлив ли съм? И още... Предлагам ти едно пътешествие из времето и пространството в различни формати и жанрове, в рими и без, за малки и големи, за училищния свят и за извън него, за сцената на класната стая, за сцената на твоя град, село или страна, за сцената на Живота...

Някога моята майка ми каза: “Не се безпокой, Таничка, че не те приеха в Театралната академия. Ти цял живот ще бъдеш на сцената пред своите ученици не само като учител по Български език и литература, но и влизайки в най-различни роли.” И така, зад кулисите, влизайки в ролята на автор на сценарии, аз разтварям завесите на моето съвремие, за да надникнат от там всякакви лица.

Текстовете, които ще откриеш тук, наричам за кратко сценарии не само защото имат такъв характер, но и защото са изпитани и подобаващо отличени в различни национални и международни форуми на изкуствата, свързани най-вече с театъра. Повечето от тях са изиграни от мои ученици, на които дължа поклон за отговорността, за креативните хрумки и идеи, за всеотдайността, с която се втурват във всяко представление и пресъздават образите далеч по-убедително от самите писàния. Дори повече, те пожелават да изиграем нещо само наше, нещо ново, което носи рискове, но и добри предизвикателства. Може би тази книга нямаше да бъде факт, ако често, след изигран спектакъл, при нас не пристигаха ръководители на състави, учители, жури, ученици, които питаха къде могат да открият този или онзи сценарий. Ето тук аз събирам няколко от тези творби, читателю, който си запленен от класиката в нашата литературна съкровищница, и си я играл на сцена, но и който има потребност да открие още нещо, оцветено по друг начин, носещо вкуса на Днес, с универсалните послания за Доброта, Човечност, Красота, Хармония, Приятелство...

Това е прочитът на реалността на един учител, бард, творец, на един дългогодишен ръководител на Школа за слово, мелодия, театър, на Клуб по журналистика, на човек, който намира думите, които се обичат, и ги споделя с родственици по дух. Моят прочит.

Може би ще има една трудност. Сценариите са изпъстрени с песни, защото моят свят е песента. В книгата е само словото. Но нека пък, както и при интерпретацията на текста, това да е свободна зона за справяне с провокацията на липсващите ноти. Може да се сътворят чудесни мелодии. Не правя това нарочно или от оригиналност. Може би ще се намери някога възможност да бъде издаден и албум с песни към творбите.

Мили читателю, ще споделя с теб, че завинаги останаха в паметта ми думите на инспектора от Детската педагогическа стая към РУП – Несебър: “За 45 минути вие и вашите актьори свършихте това, което аз с моите методи бих вършил две години”.

Често забравяме, че душите се хранят с жива храна, с топлина, със сърдечност и искреност. Такава храна може да отгледа само Изкуството със своя синкретичен образ. Музиката, картината, танцът, литературата, театърът имат силата да посяват Дух. Онази съставка от човеците, без която родът ни би изгубил своя идентификационен код.

Да си купим билет и да седнем в театъра. Прожекторите блясват! Започва представлението. Жив спектакъл за живота. С живи хора, въплътени в роли, с живи послания, с изразително слово, с причудливи декори, тук-там песни прошарват играта. Смях. Плач. Аплаузи. Увеличени образи от живия живот, не просто ситуирани потребители, лайкващи нещо, което може и изобщо да не им харесва. Няма инерция, няма стадност. Има движение, чувстваш присъствие, някой ценен е до теб, пред теб, в теб. Театърът, разтворена жива книга, чиито страници разцъфтяват на сцената.

За теб, мили приятелю, който споделяш моите мисли и искаш да оцветиш житейския репертоар на сетивни хора, е книгата в ръцете ти. Дори настоящото четивото да ти се стори малко дидактично, не се ядосвай, отсей това, което на твоя театър е нужно.

Благодаря Ти!

Авторът

-----------

“Въображението – това е колелото, посредством което астрономите могат да съберат звездите на всички галактики. Тази творческа енергия е идентична с енергията на света.”
Н. Тесла

Словото е важен елемент на човешката култура. Още древните хора са вярвали, че една особена последователност на думите може да притежава чудодейна, магична сила. Такава сила притежава и книгата на Татяна Йотова. Нейните текстове ни пренасят в различни светове и места, достъпни и за най-малките, примамливи и за възрастните. Едно широкоспектърно лекарство срещу ежедневните недостатъци на обществото. Срещата с героите ни дава приказна възможност – да се потопим в света на митовете, легендите и реалността, за да покажем на децата си кое е добро, кое зло. Припомняме си забравени думи, обичаи, събития. Имам усещането, че на хоризонта се е задала една лодка, чийто капитан е зареден с невероятни истории от битието на българина.

Но най-ценното според мен е дарбата на авторката да види нещата под различен ъгъл, с езика на съвремието, да ни поднесе своите проекти по един приказно-театрален начин. Това, дами и господа, повярвайте ми, е много трудно в днешното време, изпълнено с алчност, завист и цинизъм. Благодаря от сърце, че Татяна Йотова ми оказа честта да прочета нейните сценарии преди да са стигнали до други читатели.

На добър час! Желая на Таня две педи вода под кила и още много увлекателни и предизвикателно-творчески проекти!

Георги Минков, редактор на книгата
актьор, преподавател по актьорско майсторство, Бургас