В сандалите на лятото

В междусезонията на един живот се е стаил пети сезон, в който залезът е застинал и се очаква да е толкова голям, колкото е необходимо да стигне времето му, за да бъдат изговорени пропуснатите думи. Докато останалите сезони все още се изпълват с бъдеще, в сезона на поезията лирическата героиня, обута със сандалите на късното си лято, се разхожда едновременно в миналото и в бъдещето и ги преживява миг по миг, без значение на кое от двете времена принадлежат тези мигове.

“В гротеската на реалността, където единствено свободни са мислите”, поетесата Елка Василева е осъзнала нещо много важно, с което лирическата й героиня или трябва да се примири, или да се помири: Смисълът на истинския миг е неговата краткотрайност. И въпреки това, няма истинско време за край... Изборът наистина е един и той не е примирението.

Иска ми се да я повторя, голямата мисъл на тази стихосбирка: Няма истинско време за край.

От редактора

---------------