Все още си ти...

Гледам се в огледалото и не познавам човека там. Загубих себе си и не мога да се открия. Търся  и се намирам в болката, в разрухата и в различното. Там, където хората не припарват... Избягват на всяка цена. А там всъщност е толкова красиво.

Вече знам, че болката е най-талантливият художник, а с кръвта й се рисуват най-красивите пейзажи. Стоновете й са най-вдъхновяващата музика. А разбитият писател пише най-нежните слова.

И понякога се чудя... Дали в ада се раждат най-добрите ангели?

Даниела Стан