Звездни струни

В задъхания динамичен делник, разкъсани между товара на Битието, понякога тежко и непосилно, и гласа на Душата – тих, но властен, дуалистичната човешка природа, подвластна на Доброто и Злото, търси и доказва своето неповторимо Аз, блуждае между земното и небесното, за да открие просветлението на Духа.

Човешката душа, несъвършена и противоречива, е един малък микрокосмос, който пречупва през себе си огромната енергия на Вселената, на Макрокосмоса, разтваря се в нея, стреми се да намери онова равновесие, така необходимо, за да изплува от хаоса на непостижното и да осмисли краткото си земно съществувание, което всъщност е миг от Вечността.

В един от своите поетични шедьоври големият италиански поет Салваторе Куазимодо пише: “Човек е сам върху сърцето на земята! Трудно и безсмислено е да се оспорва екзистенциалната философия, закодирана в този великолепен стих. И все пак?

В изначалната самота, заложена във всеки човек, Всевишният ни е дарил със сетива, чрез които нашите души пускат мост към света – видим и невидим, понякога нежен, ефирен, безплътен. Друг път, когато Азът ни е обсебен от измамното свръхсамочувствие, пускаме на воля материалистичния си инстинкт и като че ли искаме целия свят да бъде наш, да ни принадлежи изцяло. И си плащаме, разбира се, плащаме си с най-ранимото – с душата си, чиято нарушена хармония води до тежки вътрешни колизии.

Защото ако все пак съумяваме да укротим ненаситното си тяло и да утолим потребностите му, то когато гладът на Душата, гола и беззащитна, заяви своето изконно право, много по-трудно е да я спасим и извисим над прозаичното материализирано делнично битие. Зоната на словесната изящност е един от онези духовни оазиси, в които човек утолява глада на душата и открива пътя към така необходимата ни вътрешна хармония.

Своя път към Прозрението, Красотата и Хармонията търси и открива в поетичния си сборник “Звездни струни” Кирилка Вулова. В нейните стихове няма нищо сензационно, провокиращо, претенциозно. Осенена от поетичната муза, авторката ни прави съпричастни на откровения, родени от съприкосновението с природата, с видимото и невидимото, с божественото и вечното, от които тя черпи духовна сила, мъдрост и прозрения. Това са стихове, които са раждат като музика, изпълнила вътрешните сетива, довела до онова самовглъбяване, което потопява индивида в света на доброто и божественото в размисли за смисъла на нашите усилия, пориви, стремления към душевно равновесие и съвършенство.

Неслучайно по-голямата част от нейните поетични творби имат емблематични заглавия “Свещ”, “Храм”, “Възкресение”, “Молитвен връх” и др. В тях поетесата нежно, съкровено и ненатрапчиво открива пред нас своите малки тайни, своя път към онова нетленно чудо, което ни изпълва с усещане за Вселюбов. В тази “отключена реалност” светът престава да бъде грозен и несъвършен, а тялото притихва, озарено от молитвените думи, призоваващи към благородство, себераздаване, душевен мир и преклонение пред лоното на Бога.

Потопяването в малката поетична вселена на Кирилка Вулова и нейните словесни послания възвисява душата и отключва пътя към Смирението и Прозрението, сродява ни с Надеждата, че никога не е късно да се вслушаме в гласа на душата, осенена от божественото И най-важното – да се обичаме, да сродяваме сърцата си с чудото на Любовта.
От редактора

------------

ЗВЕЗДЕН СПОМЕН

В спокойна новолунна вечер
ще гледам как звездите очертават
като дъга от светещ кръг
загадъчния млечен път.
Как лунното крило изгребва
под арките небесни златен прах
да нарисува
звездните икони.

Безмълвно ще измоля красота
от щедрите клавиши на нощта.
И музиката като светъл изгрев
ще разпилее цветни багри,
ще пръска бисерни зърна в съня ни
от светлата си броеница.
И ето над прекрасните акорди
в хармония ще се извие
с космичен ритъм звездна ръченица.
Забравеният спомен ще възкръсне.
Ще гледам с ням възторг
и думи, думи като ромон
ще бликат във душата преродена.