След малко ненадейната си книга с лирични стихотворения Динко Павлов отново се завръща в пространствата на хумора, в които се чувства най-комфортно.
Този път той е подбрал част от своите афоризми, трупани през годините като свидетелство за неговото умение да наблюдава, на живото му чувство за хумор. Хумор, който сериозно ни приканва да помъдряваме.
Някой от анекдот разтягат разкази и новели. Динко Павлов от случващото се около него дестилира есенцията, открива смисъла, скрит в случки, човешко поведение, страсти и домогвания.
“Без упойка” е приютила “словоблъсканиците” на автора, който е един от най-утвърдените в този род творчество у нас. Всеки неделен ден в рубриката “Законите на Мърфи” на програма “Хоризонт” на Българското национално радио звучат неговите, кога весели, кога по-мрачни, но винаги изпълнени с мъдрост афоризми. И съвсем естествено той получи признанието “Мърфолог на годината – 2010”. Неговите афоризми присъстват по страниците на много наши вестници, списания и сборници. За стойността им говори и фактът, че той е автор, представен в “Антология на балканския афоризъм”, отпечатана в Сърбия и Македония.
В деветте раздела на настоящата книга са подбрани афоризми, които са преди всичко морално-етични оценки на многоликото човешко поведение. При това, освен да извлича умозаключения, които понякога са като присъди, Динко Павлов прави своите заключения със завидно естетическо чувство и искрящ хумор. Той прекрасно умее да обединява в едно цяло несъвместими на пръв поглед неща и съждения. Умее да открива скритите значения на думата, нейната многозначност. Умее да събужда усмивките – весели, горчиви, скептични, оптимистични и песимистични. Той ни подарява усмивката на приятелското намигване – нещо твърде повече от претенциозната дидактика.
“Без упойка” – словоблъсканици, които ни помагат да погледнем с по-широк поглед света около нас.
Както казва авторът: “Положението е толкова смешно, че накрая става трагично!”. Стига да можеш да дешифрираш посланията му. А това Динко Павлов го умее.
Ваньо Вълчев