Философски диалози. Буда

ПЪРВИ ДИАЛОГ – с “Прекосяващия реката”

Разговор на Кир Спитама с “Прекосяващия реката” Махавира, глава на ордена Джайна в царство Магадха на южната страна на  река Ганг.

МАХАВИРА:  Добре дошъл, посланико на Великия цар Дарий. Добре дошъл, внук на Заратустра, който говори от името на Премъдрия господ, ако това е възможно.

КИР СПИТАМА: Дойдох, за да проповядвам на всички хора вярата в Премъдрия господ.

МАХАВИРА:  Ако изобщо има човек, който може да прави това, сигурен съм, че си ти.

Тук Кир Спитама издекламирва една от гатите на Заратустра.

МАХАВИРА:  Има много богове, тъй както има много хора и много ... комари. Всички ние се състоим от едно и също вещество. Малките частици, или живи монади, се събират и разделят под една или друга форма. В цикъла на живота едни вървят нагоре, а други – надолу.

КИР СПИТАМА:  Но кога и как е започнал този процес на изкачване и слизане?

МАХАВИРА:  Няма нито начало, нито край. Предопределени сме да преминаваме от стъпало на стъпало, нагоре и надолу, както е било винаги и винаги ще бъде, докато завърши този цикъл на света, за да започне отново. Между другото аз съм последният Прекосяващ реката в този цикъл. Сега всички ние започваме да слизаме.

КИР СПИТАМА:  Дори и ти?

МАХАВИРА:  Каквото важи за всички неща, важи и за мен. Но аз съм Прекосяващият. Аз поне успях да направя чиста като диамант монадата, която вдъхва живота на моето същество. Във всяка религия, независимо колко неразвита е тя, често има борба между олицетворението на доброто и злото. Но младите религии са далеч от абсолютната истина. Те не могат да възприемат края на човешката личност. Винаги настояват, че има някаква глинена пещера или дом на предците, където индивидът може да продължи да съществува завинаги. Това са, бих казал, детински представи. Не е ли ясно, че което не е започнало, не може да свърши? Не е ли ясно, че няма друг изход? Освен да завършиш цикъла, както съм направил аз, като се слееш с цялата вселена.

КИР СПИТАМА:  Как си постигнал това?

МАХАВИРА:  Усамотих се за дванадесет години. Живеех без дрехи, хранех се рядко, бях целомъдрен. Естествено, селяните ме биеха и замеряха с камъни. Но понеже знаех, че тялото е нечисто, преходно – котва, която задържа ферибота по средата на реката, - не обръщах внимание на нуждите му, докато постепенно моята жива монада се пречисти и накрая стана бисерна. Сега съм напълно неуязвим, тъй че не мога да се родя отново – дори като цар или бог – нещо, от което човек трябва да се страхува, защото този вид величие е помрачило не един кристал. Всъщност да бъдеш някой от висшите богове, е последното изкушение, на което е най-трудно да устоиш, защото е най-примамливо. Погледни вашия Ахура Мазда. Той е избрал да бъде премъдър господ. Но ако е бил наистина мъдър, щеше да направи следващата и последна крачка и да се слее с космичното същество, от което всички ние сме част – с онзи колос, в чието тяло сме само атоми, непрестанно съединяващи се и разделящи се, и отново съединяващи се, докато, щом се извърши сливането, Аз-ът се освобождава и като мехур изплува на върха на този дъгообразен, звезден череп, и всичко е отминало и завършило.

КИР СПИТАМА:  Спомняш ли си някое от предишните си прераждания?

МАХАВИРА:  Не. Какъв смисъл би имало? И без това не е трудно да си представиш какво ще е да си лъв или бог Индра, или сляпа жена, или песъчинка.

КИР СПИТАМА:  Един грък на име Питагор твърди, че може да си спомни всичките си предишни превъплащения.

МАХАВИРА:  Горкият човек! Да си спомняш осемдесет и четири хиляди предишни съществования! Това вече наистина е ад. В този смисъл бих приел, че адът съществува.

КИР СПИТАМА:  Разкажи ми за този цикъл от сътворението, който свършва.

МАХАВИРА:  Какво има да се разказва. Той свършва...

КИР СПИТАМА:  За да започне отново, така ли?

МАХАВИРА:  Да.

КИР СПИТАМА:  Но кога за първи път са се появили тези цикли? И защо продължават?

МАХАВИРА:  Това, което е безкрайно, няма начало.

КИР СПИТАМА:  А какво ще кажеш за този ... човек-колос? Откъде е дошъл? Кой го е създал?

МАХАВИРА:  Никой не го е създал, защото той вече е съществувал и всичко е част от него, завинаги.

КИР СПИТАМА:  Времето ...

МАХАВИРА:  Времето не съществува. Ако ти е много трудно да разбереш този факт – представи си времето като змия, която поглъща опашката си.

КИР СПИТАМА:  Значи времето е окръжност, така ли?

МАХАВИРА:  Времето е окръжност. Няма начало. Няма край.

ВТОРИ ДИАЛОГ – с принц Джета

Разговор на Кир Спитама с принц Джета, братовчед на Бимбисара, цар на Раджагриха, в царство Магадха. Принц Джета официално е изоставил светските задължения, за да се посвети на учението на Буда. Принцът започва диалога с четирите благородни истина на Буда.

ПРИНЦ ДЖЕТА: Първата истина е, че животът е страдание. Ако не постигнеш онова, което желаеш, страдаш. Ако го постигнеш, пак страдаш. Между постигането и непостигането на желанията, човешкият живот прилича на пращящ огън. Съгласен ли си?

КИР СПИТАМА:  Да, принц Джета.

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Обичаме насладата, която ни дават петте сетива. И безспорно се опитваме да избегнем болката и страданието. А кое ги причинява? Сетивата, които наливат масло в огъня и го разпалват. Затова втората истина е, че желанието за удоволствие или – още по-лошо – желанието за непреходност в един свят, където всичко непрестанно се изменя, може само още повече да разгори огъня, а това означава, че щом огънят утихне, което е неизбежно, болката и страданието ще станат още по-силни. Съгласен ли си?

КИР СПИТАМА:  Да, принц Джета.

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Тогава е ясно, че страданието няма да престане, докато се подхранва огънят. Затова съгласен ли си, че за да се избегне страданието, човек трябва да престане да подклажда огъня.

КИР СПИТАМА:  Да, принц Джета.

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Добре. Това е третата истина. Четвъртата истина показва как огънят може да бъде угасен. Това се постига, като се убие желанието. За да угасиш пламъка на това мъчително съществуване, трябва да следваш осмократния път. Това е четвъртата благородна истина.

КИР СПИТАМА:  Осем ли? Доколкото разбрах, истините са само четири.

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Според четирите истини човек трябва да следва осмократния път.

КИР СПИТАМА:  А какво означава това?

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Осмократния път включва: Първо, правилни убеждения. Второ, правилни стремления или цели. Трето, правилни думи. Четвърто, правилни действия. Пето, правилен начин на живот. Шесто, правилно усърдие. Седмо, правилно внимание. Осмо, правилно самовглъбяване. Тези неща може би ти се струват очевидни ...

КИР СПИТАМА:  Не, не, но са много общи. В тях няма нищо конкретно, няма точни указания, както да речем тези, които Премъдрият господ е дал на дядо ми за жертвоприношението на бика.

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Буда принася в жертва не животни, а животното, което носим в себе си.

КИР СПИТАМА:  Разбирам. Но какво по-точно е... правилен начин на живот?

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Има пет нравствени правила.

КИР СПИТАМА:  Четири благородни истини, осмократен път, пет нравствени правила... Добре, че числата на Буда не са толкова огромни, като на Махавира.

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Ние смятаме, че разбиранията на Махавира са доста близки до нашите. Но Махавира е само Прекосяващ реката. Буда е прекосил реката. Той е просветлен. Съвършен. Той не съществува.

КИР СПИТАМА:  Като изключим това, че сега живее в Шравасти.

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Там е само едно тяло. Самият той обаче, не е там. А ето и петте нравствени правила: Не убивай. Не кради. Не лъжи. Не се напивай. Не се отдавай на плътски удоволствия.

КИР СПИТАМА:  А какво ще стане с човешкия род, ако всеки спазва петте нравствени правила?

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Човешкият род ще престане да съществува, а това в очите на Буда е идеалното положение.

КИР СПИТАМА:  Въпреки, че и Будисткият орден ще престане да съществува, така ли?

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Целта на ордена е сам да се угаси. За нещастие само една нищожна част от човешкия род ще бъде привлечена към ордена, а от тях през хилядолетията само незначителен брой хора ще получат просветление. Няма от какво да се страхуваш, Кир Спитама – човешкия род ще продължи да съществува до завършването на този цикъл.

КИР СПИТАМА:  Но какъв е смисълът от една религия, която ще привлече само малцина? А от тях, както току-що каза, почти никой няма да постигне крайното състояние на нирвана?

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Буда не се интересува от религията. Той просто помага на онези, които са на брега на реката. Показва им ферибота. Ако достигнат отвъдния бряг, ще открият, че не съществува нито река, нито ферибот, нито дори два бряга...

КИР СПИТАМА:  Нито Буда?

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Нито Буда. Огънят ще е угасен и сънят за това съществование ще е забравен, а Просветленият ще се събуди.

КИР СПИТАМА:  Къде?

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Не съм просветлен. Все още съм много близо до този бряг.

(Коментар на Кир Спитама: И Питагор, и Махавира вярват в преселението на душите от риба в дърво, в човек и в кой знае какво. Но Буда е безразличен към преселението на душите, защото всъщност не вярва в съществуването. Ние не сме тук, казва той. Не сме и там. Огънят пращи само във въображението ни. Но човек съществува... За Буда съществуването е нещо изцяло мъчително. Колко е прав! И още, от това мъчително съществуване можеш да се освободиш, като се откажеш от всички желания, включително и от желанието да се освободиш от всички желания. Очевидно малцина успяват – поне във вечността. Но съм почти сигурен, че онези, които следват неговия път, се чувстват по-добре на този свят, отколкото другите, които не го следват.)

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Трябва да се срещнеш с Татхагата.

КИР СПИТАМА:  Кой е той?

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Това е другото име на Буда. Наричаме го така помежду си. Татхагата означава онзи, който е бил и си е отишъл.

ТРЕТИ ДИАЛОГ – със Сарипутра

Кир Спитама и принц Джета посещават цар Пасенади в царство Кошала (на север от Ганг). Разговор със Сарипутра, проводник на идеите на Буда в двореца на Пасенади. Кир Спитама му разказва за Премъдрия господ и неговия пророк Заратустра.

САРИПУТРА: Този Премъдър господ много ми прилича на Брахма, само дето се прави на персиец. Ах, тези богове! Сменят имената си от страна в страна и си мислят, че няма да ги забележим. Но ние винаги забелязваме! Не могат да ни измамят, нали? Нито да ни се изплъзнат. Ах, този Брахма! Той, изглежда, е най-амбициозният! Мисли, че е творецът! Представяш ли си? Да знаеш само какво говореше първия път, когато потърси Буда! Не, не първия, втория. Първият път беше, когато помолил Буда да задвижи колелото на доктрината. Брахма бил много настоятелен, много убедителен. Защото знаел, че ще трябва да се прероди като човек, преди да постигне нирвана. А когато се прероди, ще може да постигне нирвана единствено чрез Буда. Та той всъщност не е никак глупав. Само така изглежда. Както и да е, Буда се оставил да го убеди, защото Брахма е най-добрият от боговете, което само по себе си не значи кой знае какво, нали? Буда се съгласил след първата им среща да задвижи колелото, което е голяма жертва от негова страна, защото сам той вече е постигнал нирвана и сега не е нито тук, нито там, нито никъде, за разлика от бедния Брахма. После Брахма отишъл при него втори път. Трябва да питаме Ананда точно кога и къде. Ананда помни всичко. Това е било преди моето време. И така Брахма рекъл на Буда: “Аз съм Брахма, Великият Брахма, царят на боговете. Аз не съм сътворен. Аз съм сътворил света. Мога да създавам, да променям, да вдъхвам живот. Аз съм бащата на всички неща.” Да де, ами всички знаем, че това са пълни глупости. Но Буда е винаги любезен. И е винаги извисен. “Щом съществуваш, Брахма – отговорил той, – значи си сътворен. Ако си сътворен, непременно ще се развиваш. Ако се развиваш, целта ти ще бъде да се освободиш от огъня и водовъртежа на сътворението. Следователно трябва да станеш това, което аз вече съм. Трябва да направиш последната стъпка по осмократния път. Трябва да престанеш да се развиваш и да съществуваш.”

КИР СПИТАМА:  И какво отговорил на това Брахма?

САРИПУТРА:  Естествено, бил разстроен. Та кой на негово място не би се разстроил? Представяш ли си, стои той, точно като вашия Премъдър господ – безкрайно погълнат от себе си и безкрайно могъщ, или поне така си мисли. Само че, ако беше толкова могъщ, щеше лесно да успее да не съществува – състояние, което страстно желае, но не е способен да постигне. Та именно затова помолил Буда да задвижи колелото на доктрината.

КИР СПИТАМА:  Ти съвсем сигурен ли си, че това е бил Премъдрият ... искам да кажа Брахма, който е говорил с Буда?

САРИПУТРА:  Разбира се, че не съм сигурен! Всичко е сън, скъпи мой, а в сънищата смисълът на някои неща е по-неясен, отколкото на други. Всичко зависи от това, къде се намираш, когато сънуваш.

КИР СПИТАМА:  Но Заратустра чу думите на Премъдрия господ ...

САРИПУТРА:  Точно както и Брахма чу отговорите на Буда.

КИР СПИТАМА:  Със смирение трябва да кажа, че Заратустра чу отговорите на Премъдрия господ, а не обратното.

САРИПУТРА:  Аз пък казвам обратното със смирение пред Буда. Има само един Буда във всеки определен момент.

КИР СПИТАМА:  Има само един Премъдър господ.

САРИПУТРА:  Който се промъква в Индия и се опитва да се представи като Брахма. Както и да е, той не е единственият бог. Просто е най-самодоволният.

КИР СПИТАМА:  Отричаш ли, че Премъдрият господ е единственият творец на всички неща?

САРИПУТРА:  Разбира се, скъпи мой. И ти самият го отричаш: “Преди сътворението Ахура Мазда не бе Премъдрият господ. След сътворението той стана Премъдрият господ, растяща благодат, мъдър, свободен от злото, сияен ...” Забравил съм другите му качества, които ти току-що така любезно изреди. Паметта ми вече не е така добра, както беше.

КИР СПИТАМА: “... неизбежно повеляващ правото, щедър, всевиждащ ...”

САРИПУТРА:  Да, да. “И с ясния си поглед Ахура Мазда разбра, че разрушителният дух не ще спре своето настъпление...” Та затова се заема да хване натясно този разрушителен дух, като от безкрайното време създава времето на дългото царство. Ах, скъпи мой, всичко това е толкова объркано! Ако той е всемогъщият творец, защо поначало е създал разрушителния дух? Какъв е смисълът? Но щом веднъж го е създал, защо пък си прави труд да води битки със собственото си творение? Това не е толкова премъдро от негова страна, не си ли съгласен? След това пък твърди, че човешкият род, друго негово творение, трябва да води непрестанни битки с първоначалната му творба. Е, това наистина не е благородно.

КИР СПИТАМА:  Съществуването на злото не е благородно, Сарипутра. Но както съществува доброто, така съществува и злото и битката между двете трябва да продължи, докато възтържествува доброто в края на времето на дългото царство.

САРИПУТРА:  Щом доброто и без това ще победи, защо да си правим труда да водим битки?

КИР СПИТАМА:  Защото такава е волята на Премъдрия господ. От самия себе си той сътворил всички човешки души наведнъж. И тези вечни духове съществуват у него, докато дойде време да приемат човешка форма. Тогава трябва да изберат. Да следват или Истината или Лъжата. Ако следват Истината, постигат достойнство. Ако следват Лъжата ...

САРИПУТРА:  Да, скъпо дете. Колкото и бавно да възприемам, схванах идеята. Но защо му е да кара всички толкова да страдат?

КИР СПИТАМА:  Как иначе ще бъде победено злото?

САРИПУТРА:  Като първо отхвърлиш света, а после своя Аз.

КИР СПИТАМА:  Светът съществува. Аз-ът съществува. Злото съществува. Доброто съществува. Борбата е... неизбежна и предопределена.

САРИПУТРА:  Тогава по-добре ще е изобщо да не съществуваш, нали? А това можеш да постигнеш, като следваш осмократния път.

КИР СПИТАМА:  Всички неща се борят...

САРИПУТРА: ... освен онези, които не се борят. Но вашият Премъдър господ, също както и нашия горд, макар и доста притворен Брахма, тъне в не по-малък мрак, отколкото останалата част от творението му. Няма никаква представа къде отива, също както не знае откъде е дошъл.

КИР СПИТАМА:  Премъдрият господ знае, че ще залови и унищожи злия Ариман във времето на дългото царство. Щом стори това, всички души ще бъдат спасени.

САРИПУТРА:  Така твърди! Но той също се развива. Било е време, когато не е съществувал. След това е съществувал. Сега съществува. Но ще съществува ли?

КИР СПИТАМА:  Преди Премъдрия господ беше Премъдрия господ.

САРИПУТРА:  А преди това? Самият той твърди, ако го цитираш правилно: “Преди сътворението не бях Премъдър господ.” Ако той не е бил, тогава кой е бил? И откъде е дошъл неговият творец?

КИР СПИТАМА:  Времето...

САРИПУТРА:  А, времето! Но откъде идва времето?

КИР СПИТАМА:  Времето е било. То е. И ще бъде.

САРИПУТРА:  Може да е така. А може и да не е. Говоря, скъпо дете, за първичните неща, защото това те интересува. Нас те не ни интересуват. Ние не се вълнуваме от произхода на нещата, от тяхното сътворение. Няма как да знаем какво е било първо и дали изобщо може да се говори за първо нещо във времето и пространството или пък извън него. Няма значение. Боговете, хората, духовете, животните, рибите, дърветата... те всички са проявления на сътворението, в което само болката е постоянна, защото всичко тече и нищо не е останало същото. Не е ли вярно?

КИР СПИТАМА:  Има един-единствен източник...

САРИПУТРА:  Първото нещо, което правя с нашите послушници, е да ги заведа на гробищата, където им показвам разлагащи се трупове. Изучаваме новия живот, който се ражда от мъртвите. Гледаме как червеите снасят яйца в гниещата плът. После яйцата се излюпват и новото поколение червеи яде до насита, докато дойде времето на ... много, много късото царство, скъпи мой, когато не е останало нищо освен кости и горките червеи нямат какво да ядат и умират. Но от техния прах се раждат растения, насекоми, покълват невидимите зародиши на живота и веригата продължава нататък и все по-нататък. Кой не би поискал да разчупи, ако може тази мъчителна верига?

КИР СПИТАМА:  Веригата ще се разчупи, когато възтържествува Премъдрия господ и всичко се превърне в светлина.

САРИПУТРА:  Струва ми се, че и това много напомня на Брахма. Но самият Брахма признава, когато не лъже, че съвсем не знае как ще свърши всичко това, нито пък как се е появил самият той. Той е по средата на реката, като всички нас. Естествено, неговата река е по-голяма от нашите, но принципът на всички реки е един и същ. Както самият ти чудесно... да, да, наистина чудесно изпя: “Времето е по-могъщо и от двете сътворения... и на Премъдрия господ, и на разрушителния дух.” За нас, дете, времето е само част от съня, от който трябва да се пробудиш, ако искаш да получиш просветление.

КИР СПИТАМА:  И да угаснеш?

САРИПУТРА:  Научил си си урока, Кир Спитама! След като разгледаме гниещите трупове, напомням на послушниците колко противно е живото тяло. Тъй като мнозина от тях са млади хора, жените все още ги привличат, което, разбира се, ги свързва с веригата на съществуването. Затова им показвам как тялото и на най-красивата жена е като рана с девет отвора, които гадно сълзят, а цялата й плът е покрита с лепкава кожа, която...

КИР СПИТАМА:  Колкото и бавно да възприемам, схванах идеята.

САРИПУТРА:  Скъпи мой, ако това наистина е така, то ти си завъртял за себе си колелото на доктрината!

ЧЕТВЪРТИ ДИАЛОГ – с Буда.

Коментар на Кир Спитама. Буда или Просветленият, е роден в република Шакя, в подножието на Хималаите. Произхожда от семейство на воин, наречено Гаутама. Когато се родил, дали му името Сидхарта. Отраснал в столицата Канилавастру. По някое време баща му заемал висок пост в републиката, но съвсем не бил цар, както твърдят и досега някои сноби в Шравасти и Раджагриха.

Сидхарта се оженил. Имал един син на име Рахула, което означава “брънка” или “връзка”. Подозирам, че момчето трябва да е започнало живота си под друго име, но не открих какво е било то. Рахула несъмнено се оказал връзката с този свят, който Буда щял да унищожи – за себе си.

Когато навършил двадесет и девет години, Сидхарта предприел онова, което сам нарекъл “благородното търсене”. Тъй като ясно съзнавал, че е обречен на прераждане поради Аз-а, и тъй като знаел на какви опасности е изложен всеки, който е обречен на прераждане, той потърсил най-сигурното средство срещу връзката си с този свят – нирваната.

Сидхарта прекарал в търсене седем години. Живял в гората. Умъртвявал плътта си. Медитирал. С течение на времето със собствени сили – или може би поради развитието си през всички предишни прераждания – не само открил причината за болката, но и намерил лек за нея. Видял всичко, както е било, и всичко, което някога ще бъде. Накрая във вълшебно състезание той победил бога Мара, господарят на този свят.

Сидхарта станал Просветления, или Буда. И понеже могъл да изличи не само своя Аз, но и материалния свят, той е по-висш от всички богове: те все още се развиват, а той не. Те продължават да съществуват в един свят, който Буда напълно е отстранил. Тъй като просветлението само по себе си е цел – голямата цел, – отстраненият вече свят не би трябвало да занимава Буда. Но станало така, че светът, от който се бил събудил, се върнал при него, защото върховния бог Брахма слязъл от небето и го помолил да покаже пътя на другите. Буда не искал да се занимава с това. Защо, попитал той, да говорим за онова, което е невъзможно да се опише? Но Брахма бил толкова настоятелен, че Буда се съгласил да отиде във Варанаси и да задвижи колелото на доктрината. Изложил четирите истини и разкрил осмократния път. Но в същото време, колкото и да е парадоксално, цялото това начинание било – и си остава – безсмислено, защото Буда бил премахнал този свят, както и всички други светове.

Всъщност, колкото повече мисля за неговите идеи, толкова по-натрапчиво става чувството ми, че съм човек, който с двете си несръчни ръце се мъчи да сграбчи една от онези неуловими змиорки, които се вият нощем в топлите южни морета, облени от студена светлина. В сърцевината на будисткото мислене има едно празно пространство, което не е само търсената нирвана. То е съвършеният атеизъм.

Доколкото знам, ако Буда изобщо се е занимавал с боговете, то е било съвсем между другото. Никога не ги е отричал, просто не им е обръщал внимание. Но въпреки невероятната си самонадеяност не се е поставил на мястото на боговете, защото, когато задвижил колелото на учението си, самият той вече бил престанал да съществува, което е най-висшият стадий в развитието. Все пак, докато още обитавал плътта на Гаутама, позволил на други да създадат сангхата с цел да облекчат житейската болка на малцина избрани.

В началото орденът приемал само мъже. Но после Ананда убедил Буда да примат и жени, които да живеят в отделни комуни и да следват осмократния път. Буда се отнесъл добродушно към тази идея, но все пак се пошегувал: “Трябва да знаеш, Ананда, че ако орденът се състоеше единствено от мъже, щеше да просъществува хиляда години. Сега, щом участват жени, ще просъществува само петстотин”. Подозирам, че и в двата случая е проявил неоснователен оптимизъм.

Сарипутра завежда Кир Спитама и принц Джета при Буда, Изкачват се по осем ниски стъпала до дървена постройка, в средата на която седи Буда с кръстосани крака на една черга в обкръжение от свои ученици. Постройката е без стени, за да може Буда да живее пред погледа на всички.

УЧЕНИК НА БУДА: О, Татхагата, нали ти казваш, че светът е вечен и че всички други възгледи са погрешни?

БУДА: Не, дете, не поддържам възгледа, че светът е вечен и всички други възгледи са погрешни.

УЧЕНИК НА БУДА:  Тогава твой ли е възгледът, че светът не е вечен и всички други възгледи са погрешни?

БУДА:  Не, дете, не поддържам възгледа, че светът не е вечен и всички други възгледи са погрешни.

Ученикът задава въпроси дали космосът е краен или безкраен, дали тялото е подобно на душата или не, дали след смъртта светецът продължава да съществува или не и така нататък. Всеки път Буда повтаря същия отговор или антиотговор, като на въпроса вечен ли е светът.

УЧЕНИК НА БУДА:  Тогава какви възражения има Татхагата по всяка от тези теории, че не приема нито една от тях?

БУДА:  Защото, дете, възгледът, че светът е вечен, че е джунгла, пустиня, куклено представление, страдание и верига, завинаги свързана с нещастието, болката, отчаянието и агонията, този възглед не допринася за безразличието, отсъствието на желание, бездействието, покоя, познанието, върховната мъдрост и нирваната.

УЧЕНИК НА БУДА:  Това ли е отговорът на Татхагата на всеки от въпросите?

БУДА:  Това е възражението, което имам по тези привидно противоречиви теории, и причината, поради която не съм възприел нито една от тях.

УЧЕНИК НА БУДА:  А има ли Татхагата своя теория?

БУДА:  Буда не е обвързан с никакви теории. Има, разбира се, неща, които знам. Знам каква е природата на материята. Знам как се раждат нещата и как загиват. Каква е природата на усещането. Как се появява то и как изчезва. Как започва осъзнаването и колко скоро спира. И понеже знам тези неща, успях да се освободя от всякакво пристрастие. Аз-а го няма, той е отхвърлен, изоставен.

УЧЕНИК НА БУДА:  Но, Татхагата, ти... един светец, какъвто си ти, преражда ли се?

БУДА:  В случая е неуместно да се каже, че се преражда.

УЧЕНИК НА БУДА:  Значи ли това, че не се преражда?

БУДА:  Това също е неуместно в случая.

УЧЕНИК НА БУДА:  Тогава той едновременно и се преражда и не се преражда.

БУДА:  Не. Едновременността също е неуместна.

УЧЕНИК НА БУДА:  Обърках се, Татхагата. Трябва или едното, или другото да е вярно, или дори и двете едновременно, но...

БУДА:  Достатъчно, дете. Объркал си се, тъй като много често е невъзможно да видиш това, което е пред очите ти, понеже гледаш в обратна посока. Ако пред теб гореше огън, щеше ли да го забележиш?

УЧЕНИК НА БУДА:  Да, Татхагата.

БУДА:  Е, добре, когато огънят угасне, къде отива той? На изток? На запад? На север? На юг?

УЧЕНИК НА БУДА:  Но въпросът е неуместен, Татхагата. Когато огънят угасне, защото няма повече какво да гори, той... е изчезнал, угаснал.

БУДА:  Ти сам си отговори на въпроса дали светецът се преражда или не. Въпросът е неуместен. Също като огъня, и светецът изчезва, угасва, защото няма повече какво да гори.

БУДА (към гостите): Често водим този разговор. И аз винаги използвам сравнението с огъня, защото изглежда лесно за разбиране.

ПРИНЦ ДЖЕТА:  Татхагата, посланикът на Великия персийски цар иска да узнае как е бил сътворен светът?

БУДА (към Кир Спитама): Може би самият ти би искал да ми кажеш?

Кир Спитама обяснява на Буда учението на Заратустра.

БУДА:  Тъй като никой никога няма да разбере със сигурност дали неговата представа за сътворението е правилна, напълно невъзможно е той да знае дали чуждата представа е правилна.

КИР СПИТАМА:  Кажи ми, Буда, ако животът на този свят е зло, защо тогава съществува светът?

БУДА:  Светът е пълен с болка, страдание и зло. Това е първата истина. Разбереш ли тази истина, другите ще станат очевидни. Следваш ли осмократния път...

КИР СПИТАМА: ... нирваната или ще угаси твоя Аз, или няма да го угаси. Моят въпрос е: кой или какво е сътворило света, чийто единствен смисъл според теб е безцелно да причинява болка?

БУДА:  Дете мое, нека си представим, че участваш в битка. Улучила те е отровна стрела. Боли те. Имаш треска. Страхуваш се от смъртта и ... от следващото превъплъщение. Аз съм наблизо и съм отличен хирург. Какво ще поискаш да направя?

КИР СПИТАМА:  Да извадиш стрелата.

БУДА:  Веднага?

КИР СПИТАМА:  Веднага.

БУДА:  Няма ли да поискаш да узнаеш кой лък я е изстрелял?

КИР СПИТАМА:  Ще ме интересува и това, разбира се.

БУДА:  Но преди да съм извадил стрелата, няма да те вълнува дали стрелецът е бил нисък или висок, войн или роб, красив или грозен?

КИР СПИТАМА:  Не, но...

БУДА:  Тогава ето всичко, което ти предлага осмократният път. Да те освободи от болката, която ти причинява стрелата, и да ти даде противоотрова за отровата й, която е този свят.

КИР СПИТАМА:  Но щом бъде извадена стрелата и се излекувам, може би пак ще поискам да узная чия стрела ме е улучила.

БУДА:  Ако вярно си следвал пътя, това ще ти се струва несъществено. Ще си разбрал, че този живот е сън, мираж, създаден от Аз-а. И изчезва, щом изчезне Аз-ът.

КИР СПИТАМА:  Ти си Татхагата, този, който е дошъл и си е отишъл, и е дошъл отново. Когато си тук, си тук, но къде отиваш, когато си отидеш?

БУДА:  Където отива огънят, когато угасне. Дете мое, нирваната не може да бъде описана с думи. Не се опитвай да хванеш в мрежа от познати изрази онова, което и е, и не е. Накрая самият размисъл върху идеята за нирвана показва, че човекът все още е на близкия бряг на реката. Онези, които са постигнали това състояние, не се опитват да назоват неназовимото. Междувременно нека извадим стрелата. Нека излекуваме плътта. Нека се качим, ако можем, на сала, който тръгва към далечния бряг. Нека следваме средния път. Това ли е правият път?

(Забележка: В първата от трите проповеди, приписвани на принц Гаумата, в която се излага същността на будисткото учение, Буда разяснява пред петима аскети, че средният път се постига, като човек се откаже от крайностите: робуване на чувствени наслади, безполезни стремежи, както и прекомерен аскетизъм)

БУДА:  Тъй както пространството на вселената е изпълнено с безброй въртящи се колела на огнени звезди, така и мъдростта, която надхвърля този живот, е безмерно дълбока.

САРИПУТРА:  И трудна за възприемане, Татхагата. Дори и за пробудените.

БУДА:  И тъкмо поради това, Сарипутра, никой не може да я възприеме чрез пробуждане.

Коментар на Кир Спитама. Мога да възприема представата, че светът се намира в постоянно движение и че това, което ни се струва действителност, е нещо като постоянно променящ се сън и всеки го възприема различно от възприятията ни за него. Но липсата на бог, на начало и край, на добро в борба със злото... Накрая липсата на цел прави истините на Буда твърде странни, за да мога да ги възприема.

(По "Сътворението" от Гор Видал)