Иван Радев

Иван Радев е роден на 26 февруари 1943 година в Гороцвет, Разградско.

Завършва Българска филология (1968). Защитава докторска дисертация на тема “Боян Пенев и проблемите на българската възрожденска литература” (1973). Доктор на филологическите науки с дисертационен труд на тема “Българската възрожденска литература до 40-те години на 19 в. (За връзката етическо-естетическо)” (1990).

Асистент (1973), гл. асистент (1975), доцент (1977) и професор (1992) в катедра “Българска литература” при Великотърновския университет. Ръководител на катедра “Българска литература” (1981-2006). Декан на Филологическия факултет (1983-1985) и зам.-ректор на Великотърновския университет (1989-1990).

Директор на Университетско издателство – В. Търново (1992-1999).

Академик на Българската академия на науките (2003).

Член на Съюза на българските писатели (1985).

Член на редколегиите на библиотечната поредица “Нова българска библиотека” (В. Търново), сп. “Родна реч” (1989-1990), “Трудове на Великотърновския университет” (1982-1983, 1987), алманах “Янтра” (1980-1989), в. “Литературен вестник” (1990-1991), сп. “Език и литература” и сп. “Архив за поселищни проучвания” (ВТУ).

Носител е на: орден “Кирил и Методий” – II степен (1986), на Славейковата награда (1998), на Националната награда за литературна критика на името на Иван Мешеков и Иван Радославов (2001), на Годишната награда на СБП за литературна история (2007). Почетен гражданин е на гр. Велико Търново (2004), доктор хонорис кауза на Русенския университет “Ангел Кънчев” (2006).