Към корените на родословието

ПОМНЕТЕ СВОЯ РОД И ГО ОБИЧАЙТЕ! Нека пламъкът на семейното огнище ви топли, когато изпитвате студ! Нека патриархалният дух ви събира всички около масата с молитва и благоговение пред хляба! Нека опитът на по-възрастните и прозрените от тях човешки ценности станат ваши! Бъдете приемници на заветите на родителите си, за да ги предадете на вашите деца! Проявявайте интерес към родословното си дърво, опознайте го докато все още има живи от него! Вярвам, ще бъдете горди със знанието си, защото и вие ще бъдете клонка от един здрав български ствол. Затова – помнете своя род! Така ще знаете откъде идвате и къде отивате.
От автора

--------------

Встъпителни думи

След Освобождението на България от турско робство и при определяне границите между двете страни – България и Турция, през годините 1876/1878 година, а и по-късно много селища от Малкотърновския район и Беломорска Тракия остават в турско и гръцко. Българското население е подложено на нечовешки безчинства и насилия от страна на турските власти. Принудено е да бяга и заселва из вътрешността на Освободена България. Изоставят къщи с покъщнина, движими и недвижими имоти и само с един вързоп от най-необходимите неща и малко скрити пари, тръгват из вътрешността на страната. Затова били принудени да строят малки временни жилища по най-бързия и примитивен начин (дори и колиби, покрити със саз или шума). Те не са имали нито средства, нито време да строят хубави къщи, защото първата им грижа е била да се сдобият с ниви и добитък, за да изкарват прехраната си. След като се устроят и съвземат материално, събарят тези къщи и на тяхно място строят по-големи и по-съвременни, в зависимост от възможностите и оказаната помощ от техните близки и роднини. Новите къщи са били на два етажа, като първият етаж се нарича “дам” и в него са били впрегателните животни – волове, крави и други. Той е изграден от дебела каменна стена и направо върху трамбованата пръст имало скара от дебели греди, на които лягат домашните животни. Оставало е място за кацата със зелето, брашното и сланината. Горният етаж е изграден от дървени подпори и плетеница, измазана с кирпич (омесена глина със слама), таван и покрив от турски керемиди. На него се настанява семейството, в голяма стая с огнище, салон и още две помещения – “заница” за склад на вещи и хранителни продукти и друга малка стая за гости. Този етаж често се е обковавал с дъски и отпред е имало малък дървен балкон (одър).

Тук е мястото да споменем, че при Освобождението руската армия заварва само 20 български семейства в село Алан кайряк (дн. Ясна поляна). Турците вече са напуснали селото. За няколко години след това жителите му се увеличават от големия брой заселници. Затова и селото се води като бежанско. В действителност, преселването в Ясна поляна се извършва на три етапа:

Първата вълна е от българи, населяващи близките села оттатък границата, определена от Берлинския конгрес в 1878 година. Това са селата Заберново, Калово, Мързево (дн. Кондолово), Граматиково, Бяла вода и други.

Втората заселническа вълна е по времето и след Илинденско-Преображенското въстание (август 1903 г.) и е не само от посочените близки села, но и от по-далечните Стоилово, Бръшлян, Малко Търново и други.

Третата вълна от бежанци е след Балканската и Първа световна война. Тя е най-голямата и най-продължителната – от 1913 година до 20-те години на миналия век. Тя обхваща прокудените от родните им села българи от Южна Странджа и други села от Одринско. В Бургаска околия се заселват бежанци предимно от Бунархисарските села – с. Чонгара и с. Урумбегли.

Такава е и съдбата на нашите прародители, която започва от семейство ДОЙКА и МАВРАГАН и семейство СТОЯНКА и ДИМИТЪР, преселници през 1889 година (приблизително).

Семейството на ДОЙКА и МАВРАГАН от с. Заберново, Малкотърновско с трите си непълнолетни деца – ЕЛЕНА, СТОЯН и ЯНА МАВРАГАНОВИ се преселват в с. Алан кайряк (по-късно през 1934 г. преименувано в с. Ясна поляна) Бургаско.

А семейството на СТОЯНКА и ДИМИТЪР от с. Калово, Малкотърновско с техните седем деца – ЖЕЛЬО, СТАНКО, БЪРЗА, СТАНА, РУСЕН, ЗЛАТА и МАРИЯ ДИМИТРОВИ се преселват в с. Ново Паничарево. Старото име на селото е Старо Паничарево и се е намирало между с. Ясна поляна и сега съществуващото с. Ново Паничарево. Но оттам минавал главният пешеходен път между Созопол и Малко Търново и поради движението и шума те се преместили по-навътре в гората в местността “Ченекчи” (близо до Дуденово). Там обаче децата започнали често да боледуват и умират и хората се принудили да търсят друго място за живеене. Като стигнали високото бърдо над сегашното Ново Паничарево направили една питка, търкулнали я и където се спряла, там се заселили. Така през 1881 година е създадено с. Ново Паничарево.

Село Ясна поляна е разположено на левия бряг на Дяволска река с прекрасна панорама към легендарна Странджа. По някои исторически данни съдим, че селото е съществувало още от времето преди Христа. Затова говорят откритото находище от златни монети от ІV в. пр. Хр. при строежа на едноименния язовир “Ясна поляна”, както и остатъците от две крепостни стени (калета) край селото.

Първата къща на Дойка и Мавраган в с. Ясна поляна е била между днес съществуващите къщи на техните внуци и правнуци – семейство Жечка и Мавраган Мавраганови и семейство Митра и Калчо Калчеви. Тези два двора са били един общ двор на Дойка и Мавраган. Когато най-голямата им дъщеря ЕЛЕНА МАВРАГАНОВА се омъжила, родителите й помогнали да си построят къща в същия двор. А когато синът им СТОЯН МАВРАГАНОВ станал на 18 години още ерген, в същия двор построили къща и на него. Най-малката им дъщеря ЯНА МАВРАГАНОВА се омъжила в с. Веселие за Яни Узунов и отишла да живее там.
Авторът