Мече ходи из гората, с халкичка на устата
Мече, малко буболече,
ти избяга от чичо Петка,
който те бе подслонил
в такава красива клетка!
За мама ли ти дожаля
или за голямата гора?
Тали пък и Ели
те са твърде смели.
Забръмчи ли самолет
тичат винаги напред.
Искат да се уверят,
че това е самолет.
Колко ли са горе, там –
двама, трима, може пет?!
Тръгвай Ели, ний сме двама,
има място и за нас,
тъй ще стигнем до Бургас.
Да помогнем на чичо Петко,
да върнем малкото мече,
обратно в новата клетка.
Две са моите очички,
хубави като звездички.
Гледат синьото небе
и красивите елички.
Не виждат малкото мече
за мама как жално плаче!