"Пеперуда" и молебен

Има години, когато настъпва голяма суша. Месеци наред не капва капка дъжд. Реколтата е обречена на провал. Но това не важи само през летните месеци. Във все повече населени места и сега през пролетта се наблюдава известно засушаване, въпреки прогнозите на БТВ за “потоп”. Честно казано аз се отказах да вярвам на думите на синоптиците и дори на уговорката им, че “това е прогнозата според тях”. През миналата година аз имах неблагоразумието да пропусна така очакваната от семейството ми почивка на планина, само защото се очакваха дъждове. А да отидем в гората и да ни заливат потоци вода, за това не бях подготвена. И така, повярвайте, децата ми се сърдиха през цялата останала половина от годината, дори сега все още ме вземат на подбив, защото въпреки очакваните тогава дъждове, такива не последваха (е, заваля, разбира се, но през октомври). За мое учудване, се оказа че “трезвомислещата” част от българското население, също не вярва на синоптичните приказки, нито на спътниковите снимки. Тези хора, най-вече земеделци и агрономи, за които падането на дъжд е жизнено важно за правилното развитие на селскостопанските култури, се оказаха по-находчиви. Само преди няколко дни, аз самата присъствах на един стар ритуал, който мислех, че вече е почти забравен от хората. Става въпрос за т.нар. "Пеперуда", който обикновено се съпътства със молебен за дъжд. Ето как протече той в едно селце, сгушено в пазвите на източна Стара планина.

Сутринта в центъра на селото се събраха много хора. Повечето от тях бяха земеделци, но имаше и присъстващи от съседната вилна зона (като мен), жени, деца и старци. От съседното село пристигна свещеник, облечен с празнични одежди. Първенците на селото избраха “Пеперудите”. Това се оказаха млади булки, окичени със зеленина и превързани с червени конци. Разбрах, че в някои краища на страната ролята на пеперудите играят млади момичета (10-12 годишни). Пеперудите тръгнаха по домовете и започнаха да пеят:

“Пеперуда лята, из село се мята.
Дай, Боже, дъжд, да се роди ръж.”

Пред домовете се играе в кръг, със ситни стъпки. В ръцете си “пеперудите” държаха зеленина или цветя. Стопанката на дома с менче вода (или с кой какъвто съд има) ги пръскаше с вода и ги благославяше. Даряваха ги с яйца, сирене и други продукти.

След обхождането на селото се излезе на сборището, където също започнаха да играят хоро. След това се сформира шествие, начело със свещеника и се тръгна за определена местност, където трябваше да се направи курбан и да се  раздаде на всички присъстващи. По пътя “пеперудите” отново запяха:

“Летяла е пеперуда
от ораче на копаче,
ем летяла, бога моли:
- Дай ми, Боже, ситен дъжд,
да се роди, жито, вино,
жито, вино, жълто просо,
пшениците до стените,
да се ранат сиромаси,
сиромаси и сираци!
Повече са сираците,
по-малко са майчините,
майчините, бащините.
Поливайте със водица,
да е росна годината,
дарувайте със ситото,
да е сита годината!”

Надявам се, че правилно съм пресъздала текста на тази песен, чийто корени, според съдържанието се крият в дълбокото минало на народа, но са съхранени от родолюбиви българи до наши дни.

След като курбанът беше готов, свещеникът го прикади и отправи молитва към Бога за дъжд. Последва празничен обяд и веселби.

През този ден, въпреки молебена, дъжд не заваля, но стари хора от селото ми разказаха, че понякога още по време на ритуала е започвало да вали.

Е, дори и да не завали, то поне традициите се съхраняват и хората се сближават с общата надежда за здраве и благоденствие.