По стъпките на Петя Дубарова

Човек се ражда на този свят, за да направи нещо голямо и красиво. Ражда се на този свят, за да спечели, но също и да загуби.

Целта на настоящата статия е да разкрие възможностите за пробуждане на творческото начало на млади хора, участници в литературен клуб “Петя Дубарова”. Тези, които пулсираха от удовлетворение още при откриването на литературния клуб с помощта на незабравимия Христо Фотев. Учителят на Петя!

Какво спечелиха младите хора, когато активно се включваха в литературнотворческия клуб “Петя Дубарова” в Айтос и в Бургас и какво загубиха?

Безспорно успехите на литературнотворческия клуб с името на голямата бургаска поетеса се измерват със създаденото отношение към литературата, с повишената литературоведска подготовка и култура, с любовта към изкуството. Дълъг и труден е пътят от етюда до завършеното стихотворение. Преброждаме мислено извървените поетични маршрути и заедно с тях у мене се завръщат полузабравени вечери, когато странствахме с крилете на мисълта и фантазията. Пътищата ни водеха през страниците на току-що излязла стихосбирка на любим поет или през ситно написана импресия или стихотворение, през онази раздяла на Даниела, която остана за нас незабравима:

Тишина! Звезди!
Море от мрак!
Две тъжни сведени очи!
И още две до тях...
Сълзи! Отпуснати ръце!
Очи вглъбени в нощта!
Замлъкнали уста,
но само тишина...
Звезди! Море от мрак!
(Даниела Ненчева)

Но кой младеж е истинският, талантливият.”Талантът е високомерна дума, която разделя хората” – споделя в едно интервю поетът мистик Любомир Левчев.

Есенно
Дъждът– лепило
въздиша бавно
в листата на паважа.
Вървя
и с мъка отлепвам
самотата си.
Лошото се удави в мечти.
(София Стойчева)

Трябва наистина да обичаш много света, който те заобикаля и люлката на морските вълни, за да зазвучат в съзнанието ти стиховете:

Косите ми са с пресен дъх на лято,
Очите ти са пълни със слънчев цвят.
В небето плува гларусово ято.
Обичам те ухаещ летен свят!

Нозете ми потъват в ситен пясък,
Във длани нося морската вода.
Обвиваш ме в горещ копринен блясък
и бавно ме повличаш към града.
(Дора Калинова)

Струва ми се, че ако трябва да търсим някакъв най-прост начин за пробуждане на творческите пориви, то е трайната възможност да се намира най-естествената гледна точка към света и неговите безкрайно малки и безкрайно големи измерения. Та нали поезията се ражда в стремежа на младия човек към мъдростта и красивото! ... Дори и импресията една бъдеща поетеса си е озаглавила “Цветна импресия”.

Розите не са цветя, а малки принцеси. По сладкорозовите им листенца блестят капчици роса, а вгледаш ли се в тях ти се струва, че това са бисерни коронки на неземна красавица. Зеленината е като разлюляло се море от сложни разноцветни плетеници от цветя и птици...

Основна задача на литературнотворческата дейност по пътеката на голямата Петя Дубарова е развитието на въображението. За това ни помогнаха множество игри като “Лов на метафори”, “Кой ще каже по-добре”, игрите на Джон Нортън Конун, системата на Герлинде и Ханс-Георг Мелхорн, трудовете на Виготски и много други.

Лудомъдрата
Тази есен, тази луда есен...
Полудяла от нежност, прегръща облаците и изпод пръстите и набъбват форми от бяла мекота. На небето подарява цвета на очите си– ту светло синьо– като усмивката на и, много тъмно– когато е сърдита, безцветно– когато плаче с дъжда.
Тази влюбена есен, задъхана във властните ръце на вятъра...
(София Стойчева)

Литературнотворческата дейност в клуба “Петя Дубарова” развива и гъвкавостта на мисленето, а “... гъвкава мисъл – според Джеймс Л. Адамс – е способност да се обогатява езикът , на който мислим”.

В този план интерес представлява прилагането на техниката на Джани Родари – “фантазиен бином”.

За целта бе поставена следната задача: От коя народна приказка са думите и изразите: баща, двама братя, гора, неволя? Опитайте се да напишете нова приказка, като използвате и думата вертолет( с доказване основната мисъл на познатата приказка ).

Необходимо е да споменем факта, че поставената задача неочаквано бързо събуди интереса на децата към познатата приказка. “ Как да използвам думата вертолет, каква роля да му определя, за да докажа по-добре основната мисъл “? – си мислеше всеки един от тях. Решавайки подобни задачи, младежите развиват своето въображение и фантазия, което е изключително важно условие за развитие на езиковата компетентност и творческото мислене у подрастващите. Резултатите от приложението на фантазийния бином показаха, че въображението на децата подтиква да измислят нови неща, а за да докаже дадена теза използва рационално всичките си знания и опит, което предизвиква неговата творческа намеса. За да докажем това, ще се опитаме да сравним текста образец и текста реакция. Съвършено основателно е в такъв случай да използваме критерии за определяне степента на развитие на творческото мислене при изучаване на дадена граматическа категория, а именно (Т. Гайдаров 1975 : 55,56):

1. Общ брой на развитите смислови ядра. (Под смислово ядро ( идея ) се разбира, не всяко изречение, а основна мисъл).

2. Брой на оригиналните мисли (Под оригинална мисъл се разбира такава мисъл, която не е развита в текста – образец, а е плод на самостоятелно разсъждение).

3. Брой на интересните съждения. (Това са изводи, обобщения, доказателствени доводи върху основата на задълбочено мислене на основната мисъл, но дадена по своеобразен начин).

Необходимо е да поясним, че броят на оригиналните смислови ядра е значително голям, като се има предвид са регистрирани 56% оригинални мисли. Една част от участниците в клуба разказват за вертолета и пилотите като олицетворение на неволята, например: “Забелязали, че към тях се приближава вертолет и помислили, че това е неволята”, “Двамата братя, като видели, че вертолетът отлита, си помислили, че неволята не иска да им помогне. “Пилотите ги видели от вертолета и кацнали на полянката. Тогава двамата братя се затичали и попитали: “Вие ли сте неволята?” Други участници в клуба много оригинално доказват някоя основна мисъл от приказката. “Тръгнали към него. Когато достигнали до вертолета, разбрали, че е празен. Но това, което прочели на вертолета, ги накарало да се замислят над случилото се. “Неволята на ум учи”. Те попитали човека какво е това. “Вертолет – отговорил пилотът. Повреди се и сега го поправям. Нямам помощници, но неволята ме научи”.

Интересно е да се отбележи, че дори слаби и средни по успех ученици пишат с желание и до голяма степен творчески, например: “Те погледнали към вертолета и видели в него неволята. Тогава си помислили, че щом са видели неволята, значи тя ще им помогне. Започнали да правят колата и я направили”. Плод на богатата фантазия на един член на литературния клуб е почти невероятното съждение за неволята, за която са копнеели двамата братя:. “След малко на близката полянка е кацнал един вертолет. Вратата се отворила и от него се показала една красива жена. Това била неволята”. Възниква интересен въпрос: не е ли това самоцелно фантазиране, което активизира мисленето им? Може някои да ни обвинят в излизане от учебното съдържание по роден език и литература, в подтикване на младите хора към почти невероятни неща, които не отговарят на природата на творческия процес. На този въпрос аргументирано отговаря Джани Родари: “И този процес – чуйте, чуйте – има винаги закачлив характер даже и когато е замесена строгата математика.” (Дж. Родари 1981: 250).

Анализът на резултатите от приложението на техниката, която предлага Джани Родари доказва, че членовете на клуба могат да се научат не само оригинално да мислят, а и много интересно да обобщават, да правят изводи . Ако сравним текста образец и текста реакция ще установим, че всички са доказали основната поука от приказката, дадена в образеца, а 32% са направили това по един своеобразен начин, например: “Мъдростта краси човека!”, “Бащата ги погледнал, усмихнал се и казал: “Неволята, деца, учи!”. Интерес представляват обобщенията на ученици, при които се забелязват умения да пишат преразказ с елементи на разсъждение. “Тогава бащата се засмял и им казал, че не трябва никога да чакат друг да свърши работата им. Те не трябва да се опират на гърба на другите”. При такава подготовка не е трудно да се започне постепенно включване на отговор на етичен въпрос.

Много сполучливо е завършила своето съчинение за неволята една участничка в литературния клуб: “Когато се завърнали, те поблагодарили на баща си за мъдрия урок, предаден им от съдбата”. Интересно е да отбележим, че един от най – слабите по общ успех ученик пише, че всичко се постига с труд и представя неволята като чужденец. А това не е показател нито за понижена познавателна самостоятелност, нито за неумение да съставя текст, нито и невъзможност съчинението да бъде средство за формиране на граждански светоглед. При това в литературния клуб чувстват удовлетворение от постигнатото, а ние знаем, че емоционалните реакции на индивида зависят от неговите потребности, от тяхната степен на удовлетвореност. Съвършено основателно е тогава да помислим за мястото и ролята на похватите на Джани Родари в обучението по български език и литература, което ще осигури обогатяване на речниковия запас на учениците. Формиране на умение по-рационално и обосновано да се използват езиковите единици в процеса на реализиране на поставените задачи, свързано с напрежение на мисълта и радост от добре написаното съчинение – от целесъобразно употребеното сравнение или метафора и пр.

С други думи, създават се реални условия за обогатяваме на речниковия запис на учениците и възможност за резултатно общуване в часовете по литература. Нещо повече, младият човек може да излезе от стереотипа, може да “погледне” в проблема от съвсем друга страна.

А това най-често е условие за творческо мислене.

Миг
Снегът е прострелян
от стъпки
и в светлата тъмнина
пробягва в последна тръпка
усмивката на деня.
(Дора Калинова)

Ето дъхът на спомена за тези времена в думите на Иванка Калудова, днешната голяма певица Ивана, член на литературния клуб:

“Бях отличничка в училище. Не мога да кажа, че много ни обичаха нас, отличниците. От всички предмети най-много обичах литературата. Може би заради учителя ни, господин Петров – млад преподавател, с много големи амбиции. Той ни подхвана още от 9. клас, организира ни литературен клуб, четеше ни много поезия, неща вън от учебната програма. По онова време четях Иля Велчев, например, който беше нещо като дисидент. Сещам се, че трябваше да напишем безглаголно стихотворение и с него бях класирана на републиканска олимпиада.
Спомням си една много интересна случка с нашия учител. Исках да знам кой откъде чете и издирих цялата литературна критика по онова време. И едно домашно, което нямах време да напиша, го бях преписала дословно от статия на известен литературен критик. Разбира се, господин Петров ме разкри. Той поставяше всяко нещо под съмнение, не приемаше бляскавото представяне на поетите и писателите, така характерно за социализма. Искаше да ни научи да мислим.”

Прелиствайки страниците на творчеството на клуба, носещ името на Петя Дубарова, търсейки смисъла на тези мили признания, винаги ще си спомням думите на една девойка от клуба:

“Без въображение, без сърце, отворено за красотата, не може да се създаде нищо хубаво!”

Днес Дора Калинова е утвърден артист, София Стойчева е един от най-добрите журналисти в Нова телевизия, Иванка Калудова е певицата Ивана, а Даниела Ненчева и много други си останаха поети... по душа.

А това, мисля, е достатъчно да се почувстваш неизказано щастлив.

Литература

Гайдаров, 1975: Т. Гайдаров. Предпоставки за успешно решаване на проблемни задачи, Народна просвета, № 10, 1975.

Дубарова, 1988: П. Дубарова. Най-синьото вълшебство: [Сборник]. /Състав, и ред. Веселин Андреев – София: Бълг. писател, 1988.

Литературен алманах, 2006: Сборник от поезия, проза и белетристика, Център за устойчиво развитие “Компас” – Бургас.

Петя, 1997: Пристан зелен. Дружество на филолозите българисти, Бургас. Юбилеен сборник, 1997.

Родари 1981: Джани Родари. Граматика на фантазията. Наука и изкуство, С., 1981.

Renard 2001: Philippe Renard Rapporteur’s Report in: Educational Innovation and Information, № 109, Geneve, 2001.

Статията е публикувана в юбилейния сборник "Творчеството на Петя Дубарова в българския и европейския литературен и културен контекст", Бургас, 2012.