Тайната самоличност на Йехова и участието му във войната на боговете

Значението на името Яхве (произнасяно Йехова) е озадачавало теолозите в продължение на хилядолетия – не стига това, ами и Еврейското публицистично общество досега оставя името непреведено, с бележка под линия: “Значението на иврит неизяснено”. Това твърдение не е вярно все пак, защото значението на иврит на “ехйех ашер ехейх” е всъщност съвсем ясно – то буквално значи: “АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ”. Както предположи Карън Армстронг, във всекидневната реч то отговаря на “гледай си работата!”.

Защо Йехова е толкова неуловим по отношение на самоличността и какви са били мотивите му, когато е повел еврейския народ далече от пленничеството към Синайската пустиня? Един преглед на близкоизточната политика през 1433 г.пр.Хр. може да отговори и на двата въпроса.

Скоро след разрушаването на Крит бреговете на Левант изпитали страхотна пренаселеност вследствие миграцията на финикийци и филистимляни. Археологически разкопки в Библос потвърдиха огромни разрушения в този град около 1450 г.пр.Хр., в резултат на драстично пренаселване. Опитът на Библос бил повторен по цялото крайбрежие и предизвикал движение към Египет в продължение на две столетия. Евреите тъкмо били въвлечени във външна война за делтата на Нил.

Поради това Йехова започнал да действа за  бързото преместване на израилтяните към единствено възможния спасителен оазис Синайската пустиня – област, която била общоприета за извънгранична поради нестихващия страх от радиоактивно заразяване. Дали тази евакуация е била част от по-раншно споразумение с Авраам – отдаване дължимото за извършената от него шпионска дейност – или е било нещо повече?

Планът на Йехова със сигурност е отишъл доста по-далече от спасението на израилтяните. От ударението, което той поставя на Десетте заповеди и подробните нови закони, установени в Изход 20:23, може да се стигне до логичното заключение, че той е бил недоволен от човечеството. По-точно би трябвало да изглежда, че Йехова бил отвратен от преклонението пред идоли и широко разпространената потребност за обожествяване. Неговите действия внушават желание за връщане към традиционните стойности от най-ранните дни на Шумер. Но времената вече били променени. Най-първите шумери били невинни и вярвали в боговете, които винаги ги били закриляли. Сега, след хилядолетие на хаос и войни, хората били объркани, несигурни и подозрителни. Единственият път напред за Йехова бил да създаде нов договор на вяра и лоялност само към единствен бог. Именно по тази причина той повел израилтяните към четиридесетгодишно усамотение в Синайската пустиня. Само по този начин той е можел да изведе напред едно ново поколение, което не било изкушено от политеизма на египтяните. Само по пътя на монотеизма хората биха могли да си възвърнат отдавна загубения златен век.

Сега нека се върнем към името Йехова с всичките неуловими странични значения. По-старателен прочит на книгата Изход показва, че Йехова следвал внимателно подготвен план, който имал три по-нататъшни идеи извън простото освобождаване на израилтяните. Първата идея била да отслаби основно египтяните като световна сила, която не би могла повече да се издигне и да противостои на новосъздаденото монотеистично управление. Втората идея, по собственото признание на Йехова, била да изгради репутация, която би сплашила враговете на Израел. А третата била да спечели съчувствие и/или страх у египетския народ, за да се сдобие със злато и сребро. Тези скъпоценни метали били нужни за изграждането на кивот и молитвен храм, най-съществените начини, посредством които Йехова щял да поддържа връзка с избрания от него народ.

С цел да постигне трите си набелязани цели, било необходимо постепенно да увеличава степента на “бедствията” над Египет. А с цел да изиграе успешно тази психологическа игра, било много съществено египетският фараон да не познае името, а оттам и репутацията на бога, който му се противопоставял.

Пренебрегването от страна на фараона на божественото име Йехова му попречило да разбере и надвисналата опасност от страна на израилтяните. Ако фараонът бе разпознал своя истински враг, играта не би било възможно да бъде изиграна до края. Както е и станало, фараонът постоянно пренебрегвал нарастващото опустошение, което било предизвикано в страната му. Когато тази психологическа игра свършила, Египет вече бил загубил по-голяма част от стадата си, повечето от реколтата и плодните си дървета и дори най-голямата част от новородените деца. Тогава египтяните толкова обезумели, че тръгнали да преследват бягащите израилтяни и загубили шестстотин от най-добрите си колесници, които били отнесени от морето.

Съществува още една мощна причина, поради която Йехова не разкрил истинското си име. Нека допуснем, че Йехова наистина бил върховен бог, добре известен в Близкия изток. Ако този бог е искал да започне всичко от нулата чрез представянето на традиционни стойности посредством монотеистично царство, тогава най-лошото нещо, което би могъл да стори, било да възвести старото си име, особено ако той е бил вече боготворен под това име от съседните народи. Представете си реакцията на израилтяните при влизането в Ханаан, ако биха разбрали, че техният собствен бог е бил боготворен от враговете им като един от множеството богове! А и кой ли от тези врагове би се страхувал от израилтяните, ако биха заподозрели еврейския бог като един от собствените им богове?

Какво е било името на едно от най-боготворените божества в Ханаан? Въпреки че там Инана била боготворена като Астарта, а един неизвестен бог бил боготворен като Дагон, най-почитан от всички бил несъмнено богът Хадад, когото мнозина смятат за идентичен с Ваал. Популярността на Хадад е очевидна от общата употреба на неговото име от различни царе – например Бен-Хадад на арамеите, Хадад Едомитски и Хадаезер – врагът на Давид, са една малка част. В допълнение главното божество на хурианите, които имали най-висши постове в Левант, бил Хадад под името Тешуб. И накрая хититите, които имали силно присъствие в Ханаан, също били силно привързани към Тешуб. Най-силният бог на израелската обетована земя бил определено Богът на бурята.

Сега нека проследим уликите към истинската идентичност на Йехова. Първият ни пристан е Изход 6:3, който твърди:

“А Господ каза на Мойсея: “Аз съм Бог. Явих се на Авраама, на Изака и на Якова с името Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), но не им се открих с името си Йехова.”

Горният пасаж е потвърден и от библейското описание на по-ранна среща с Авраам:

“Когато Авраам бил на деветдесет и девет години, Бог му се явил и му казал: “Аз съм Бог Всемогъщи (Ел Шадаи), тръгни след мен и бъди благословен. Ще потвърдя договора между теб и мен и много ще увелича числата ти.”

Тези пасажи не оставят съмнение, че името Йехова за първи път е било употребено по време на Изхода. Няма никаква основа за религиозни твърдения, че името Йехова е съществувало по времето на договора с Авраам, Потопа, Адам и Ева, или дори при сътворението на небето и Земята. Те представляват напълно предвидими опити на ретроспективно монотеистично редактиране.

Какво е значението на по-ранното име на Йехова – “Ел Шадаи”?

Думата “шадаи” е винаги в множествено число и обикновено се превежда като “всемогъщи” в смисъл на божествено ниво на величие – “всевишни”, сходен с множественото число на Елохим. В последните години все пак стана ясно, че нейният корен е в акадската дума “шаду”, която означава “планини”. Ето защо “Ел Шадаи” не би трябвало да се превежда като Бог Всемогъщи, а по-точно (и разбира се, буквално) като “Бог на планините”. Дали това ни дава доказателство за истинската идентичност на Йехова?

Наистина е съществувал в шумерския пантеон бог, който бил познат като бог на планините. Неговото име било ИШ.КУР, най-младият син на Енлил, а името му буквално означавало “Той от далечните планински земи”. Ишкур бил известен също и под името Адад, или Хадад на иврит. Тъй като Хадад/Тешуб бил предишен бележит бог в Ханаан, една нова монотеистична религия под името Ишкур или Адад би била лошо начало. По този начин Ишкур е перфектна прилика за планинския бог Ел Шадаи, който поради необходимост се превърнал в анонимния бог Йехова.

Знае се, че планинските земи на Ишкур са идентифицирани като Таурус, а по-късно като Андите, и се знае, че той се е върнал от Тиуанаку в Близкия изток през 2200 г.пр.Хр. По този начин той бил на точното място в необходимия момент, за да се яви като Ел Шадаи в Содом и Гомор през 2024 г.пр.Хр. По онова време неговият по-голям брат Нанар/Син бил бог, управляващ по време на Третата династия на Ур.

Дали библейският герой Йехова съвпада с Ишкур? Първо, като Енлилитски бог Ишкур изпълнява условието за библейския Бог, който бил анти-Вавилон, анти-Египет и анти-Мардук. Първо, Ишкур под различни наименования винаги бил представян като Бог на бурята, с неговите известни символи на тризъбеца, светкавицата или тройния свещник. Този символизъм е забележително подобен на начина, по който Йехова накарал Египет да освободи израилтяните:

“Когато Мойсей, протегна жезъла  си към небето, Бог изпрати гръмотевица и градушка, а светкавица просветна надолу към земята.”

Това не е била обикновена буря, а най-страшната, изпитана някога в Египет, предварително уредена да стане в точния момент. Подобен феномен е бил използван, за да даде възможност на Самуил да победи филистимляните:

“Но този ден Бог разцепи със силна гръмотевица срещу филистимляните и ги хвърли в такава паника, че те бяха разгромени пред очите на израилтяните.”

Второ, и Ишкур, и Йехова били емоционални богове и притежавали насилствен нрав. Ишкур бе идентифициран като Плачещия бог на Тиуанаку. Йехова също бил силно емоционален бог, ревнив по собствените му признания, който бързо губел търпение. По време на Изхода Йехова често заплашвал да унищожи собствения си народ:

“Но аз няма да вървя с вас, защото сте твърдоглави хора и аз бих могъл да ви унищожа по пътя си.”

И Йехова, и Ишкур понякога се отдавали на насилие. В някои случаи Йехова заповядвал непокорните последователи да бъдат умъртвявани, докато в други случаи той изпращал огън или мор върху недоволните израилтяни. Ишкур по подобен начин можел да бъде подтикнат към насилие. Негов култов символ бил бикът – страшилище за цяла Южна Америка като знак на смърт и разрушение. Отделни южноамерикански легенди описват ден, в който от небето дошъл терор, когато “диви животни” стъпкали човеците – инцидент, който се свързва с бог Ишкур.

Въобще имаме идеална прилика между Ишкур и Йехова. Притежаваме също и разбиране (след няколко хиляди години на очакване) на причината за анонимното прозвище “Аз съм този, който съм!” И нещо повече, имаме пълно разбиране на мотивите на Йехова. Тук се срещаме с най-малкия син на Енлил, чиито последователи от Тиуанаку са се разпръснали, връщайки се да открият първоначалните земи на Анадола, заселени с хитити. Имаме и бог,  който никога не е притежавал постоянен град и народ, който да нарича свой собствен, върнал се да открие, че с името му е било злоупотребено и подложена на насилие от група гадатели и идолопоклонници.

И накрая, за да премахнем последните белези на съмнение, можем да обясним, защо Господ казал на Мойсей: “Никой не може да ме види приживе” и защо единствено “славата” на Йехова е била винаги виждана. Първата причина да се крие лицето на Йехова била да се попречи на израилтяните да изобразяват образа му, а оттам и да не изложат на показ тайната му идентичност пред техните врагове. А втората, по-практична причина била, че той имал работа някъде другаде.

Ишкур бил все пак бог на Америките и присъствието на образа му като Бог на Бурята в Теотихуакан (около 1390 г.пр.Хр.) демонстрира неговото продължаващо присъствие в този регион по време на Изхода. Това отсъствие обяснява защо Кивотът на Завета бил изграден и използван за връзки в Синайската пустиня през периода 1433-1393 г.пр.Хр. И е необходимо да се употреби гледището от двадесети век, за да се разбере, че Йехова е говорел на Мойсей чрез радиопредавател. За разлика от Всемогъщия духовен Бог, редовите богове не могат да бъдат едновременно на две различни места!

Въпреки всичко изключително важно е, че самият Йехова не присъствал физически  по време на Изхода и продължавал да отсъства, когато евреите навлезли в “обетованата земя” на Ханаан. През това време, четиринадесети век пр.Хр., Йехова винаги изпращал някакви указания посредством Кивота и всякаква физическа интервенция била провеждана от негово име чрез божествени емисари – т.нар. “ангели” от Библията. Тези ангели не били нито митични, нито ефирни същества, а създания от плът и кръв, които ходели, говорели, но имали подчинено положение спрямо висшите богове. Тези крила, с които най-често ги изобразявали в по-късни времена, представляват артистично тълкувание на техния начин на предвижване.

Тези “ангели” помагали на израилския народ начело с Исус Навин по време на частичната победа над ханаанските земи, започвайки с покоряването на Йерихон през 1390 г.пр.Хр. Срутването на стените на Йерихон сега вече е събитие, потвърдено от археологията, и вероятно може би е резултат от друга божествена технология, която била описана на не технически език като “рев на тръба”.

Указанията на Йехова към израилтяните били безмилостно да унищожат населението на покорените земи, а причината за това може да се види от проблемите, с които се сблъскали малко след смъртта на Исус Навин, когато евреите започнали да се женят за своите врагове. Това действие бързо довело до преклонение пред други богове, в крещящо пренебрежение към първата и втората заповед на Йехова, което довело до предварителен край на монотеистичния експеримент на Ишкур/Йехова.

По времето, когато Ишкур/Йехова действал като отсъстващ бог на израилтяните, може да се забележи, че други богове също отсъствали от делата на човечеството.

Цялостното заключение от валидните доказателства е, че по време на периода 1450-1000 г.пр.Хр. боговете се били оттеглили от Близкия изток (Стария свят) и отишли в Америките (Новия свят), където има белези от божествена дейност в Теотихуакан през 1390 г.пр.Хр. Липсата на директна намеса в Стария свят намеква, че Мардук, Инана и Йехова (Ишкур) били отстранени посредством целенасочена политика на ненамеса. Удивително заключение е, че Йехова се опитвал да построи в Перу копие на своя “храм”, който бил разрушен в Йерусалим четиринадесет години по-рано. И още нещо, амбициозният му план излязъл доста извън Хавин, иначе защо е трябвало да пренася Йезекиил на хиляди мили за да му даде стотици точни размери от храна в Хавин? Намеренията на Йехова са съвсем ясно описани в Книга на Йезекиил, стих 43:

“Сине човешки, опиши храма на народа израилев… Нека имат предвид този план, и ако те се срамуват от всичко, що са сторили, разкажи им плана… Напиши това пред тях, за да могат да останат верни на неговия план…”

Картината, която се появява от този анализ, е драматичен опит на Ишкур/Йехова да си възвърне авторитета между боговете, вероятно подтикнат от противоположните съдби на Йерусалим и Вавилон. Провалил ли се е опитът му? Доколкото ни е известно, Йезекииловите сънародници никога не са успели да изпълнят нарежданията му за построяване на копие на Хавин. Колкото до самия Хавин, каквото и да е съществувало някога, то е било разрушено, а върху него били построени по-късни сгради, датиращи от пехота 500-200 г.пр.Хр. Би било интересно да се направят разкопки под потопения площад.

Какво всъщност е представляващ т.нар. “храм”, който Ишкур(Йехова) построил в Хавин де Хуантар? Ако библейското описание на храма в Йерусалим би могло да бъде пътеводител, тогава си имаме работа не с храм в конвенционалния смисъл на тази дума, а с някакъв вид техническо съоръжение със специално предназначение. Вероятно свидетелство се съдържа в Стелата Раймонди, за която се счита, че е била изваяна в Хавин около 500 години пр.Хр., когато той се е появил като свещен център, малко след посещението на Иезекиил. Стелата показва Ишкур, символизиран от бик, застанал под нещо, което сега можем да изтълкуваме като стилизирана ракета…

По всяка вероятност изглежда, че боговете са воювали помежду си. Но кога е станало това? Петото ацтекско слънце, белязано с Ягуара, започнало известно време след четвъртото през 1390 г.пр.Хр. , но можем ли хронологично да го свържем с Ишкур(Йехова), разрушаването на храма в Йерусалим и посещението на Йезекиил в новия храм в Хавин?

Нашето първо доказателство идва от ацтекска легенда. Ацтекският бог на войната бил известен под името Хуитцилопохтли. Той обикновено бил изобразяван как държи мощно оръжие, а според една легенда той спечелил битка срещу четиристотин второстепенни богове. Друга легенда, вероятно отнасяща се до същото събитие и същия бог, твърди,  че бог на име Димящо Огледало победил пернатия бог-змия Кетцалкоатъл в Тула, точно на север от Теотихуакан, и така прекратил управлението му. Археолози, направили разкопки в Теотихуакан, откриха навсякъде изображения на Бога на Бурята – Ишкур, което показва, че той  и Хуитцилопохтли били един и същи бог-победител.

Легендата за “Димящото Огледало” съвпада с друга приказка, според която Кетцалкоатъл напуснал Мезоамерика след избухване на войни между боговете. Богът-змия тръгнал с група последователи от Тула към Юкатан, откъдето отплувал на изток върху “змийски сал”. Това събитие е сред най-значимите в историята на Америките, защото Кетцалкоатъл си тръгнал с обещание да се върне. Датата на връщането била определена точно въз основа на свещен календар от 260 дни, който в комбинация с друг календар от 365 дни довежда до свещен цикъл то 52 години. Оттогава всички мезоамерикански култури започнали да броят годините и чакали връщането на Кетцалкоатъл всеки път, когато завършвал този 52-годишен цикъл.

Друго наше хронологично доказателство идва от археологията. Докато датите са естествено твърде смътни, установената хронология за Свети Аугустин и Хавин де Хуантар е напълно потвърдена в периода около 550 г.пр.Хр., което е най-рано установената дата на култа към Ягуара. Този период съвпада точно с феномена, познат като “Ел Ниньо”, причинявал огромни обществени и културни промени в Южна Америка. По-точно селищата по перуанското крайбрежие изведнъж западнали, докато Хавин в пълен контраст внезапно се издигнал като мощен религиозен център. Археолозите не са сигурни какво точно стои зад “Ел Ниньо”, но ако съберем всички сведения заедно, тогава войната на боговете се превръща в силата зад “Ел Ниньо” и Хавин де Хуантар се появява като катализатора, поставил началото на войната между боговете.

Как човечеството е било впримчено в този конфликт? Тъй като засега не можем да бъдем сигурни, едно вероятно доказателство се намира в по-късния храм на Хавин. Статуята “Ел Ланцон” е била поставена в сърцето на храма, за да го предпазва от неизвестен враг. Нещо повече, стените на храма са планирани така, че да пречат на достъпа на хора с висок ръст. Според една перуанска легенда, “гиганти” тръгнали пеша към планината, ядосали техния бог и били унищожени. Възможно е тези хора – близки родственици на олмеките – да са били принудени от Ишкур (Йехова) да построят неговия “храм”, но впоследствие да са го саботирали. Ако този акт на саботаж е бил иницииран от вражески бог, тогава бихме могли да разберем защо богове и човеци са били включени в произлезлия конфликт.

Този анализ внушава, че именно Ишкур(Йехова) е разпалил гнева на “дивите зверове” към човечеството, нападение, оставило дълготрайно впечатление у тези, които са оцелели. Между тях почти сигурно са предците на ацтеките – придобили слава с кръвожадните си ритуали, които ни се струват толкова противни. Можем да се опитаме да се поставим на мястото на ацтеките въпреки всичко, когато проучим един от техните церемониални кинжали. На една от тези ками, която била използвана за отрязване сърцето при техните човешки жертвоприношения, на дръжката е изобразен пикиращ Бога на Бурята – Ишкур (Йехова)!!!

И като обобщение може да се направят следните изводи:

– През 1450 г.пр.Хр. конфликт между боговете довежда до разрушението на Мари, Крит и Мохенджо-Даро, в резултат на което боговете решават да се преместят в Новия свят, като се споразумяват за политическа ненамеса в Стария свят.
– Йехова, богът на Стария завет, бил бог от плът и кръв, познат на шумерите като Ишкур. Той нарушил политиката на ненамеса, опитвайки се да изгради ново монотеистично царство чрез израилтяните в Ханаан.
– Ишкур/Йехова използвал цар Давид,и за да си върне Йерусалим, мястото на стария център за контрол на полетите. “Храмът”, който бил построен в Йерусалим през 953 г.пр.Хр., не бил храм в обичайния смисъл на думата. Той бил разрушен от Рамзес по нареждане на бог Мардук.
– Иезекиил долетял до новия “храм” на Йехова в Хавин де Хунтар през 572 г.пр.Хр. Плановете на Ишкур за Хавин и бъдещо копие на онзи храм били осуетени от нещастен случай в Хавин, който довел до война между боговете в Америките през 550 г.пр.Хр.
– В резултат от войната една група богове се преместила в Азия и може би тайно се договорила за нов световен ред през 539 г.пр.Хр.

(по материали от Gods Of The New Millennium by Alan F. Alford)