Не казвам, че завинаги, но избягах от лятото. Излъгах го, че съм настроена есенно...
В града с най- морското море, сред най-най-морските мъже най-морското момче живее. Това момче съм аз.
Кофичка – рокличка! Ту – играчка, ту – момиче! Без чорапки... Босичка, тя из плажа цял ден тича!
Уф! Страшно много съм зает! Спасител съм. С далекоглед. От кула плажна “номер пет” въдворявам ред.
Не се сърдете, че съм строг! Такъв е всеки еколог. На всяка живинка и твар закрилник съм – другар.
Слушай моята команда! Аз съм капитан! Боцмане, пиратска банда! Плават те насам!
Хомотът да е твоят идеал, остенът – люлка на мечтите... Възторгнат да си от палача на утрото зачеркнал дните?!
Доволно пихме от нектара, на животворната ни земна твърд, и хлорофилът ни изпълваше с възторг, през пролетта лудувахме на воля!
Домът ми – границата между мен и дремещата улица.
Събуди в мен усещането за Безкрайност, обсеби мислите ми с чувството за цвят, взриви покоя на спящата ми същност, и ме превърна в жизнен, жаден стрък.
