Е-списание

Културните салони в историята са едно от най-интересните и артистични явления, отразяващи духа на своето време. Те са и места на политическото говорене, пряко обвързани с актуалната действителност. Такова перформативно, литературно и пародийно преобръщане на дискурсивната практика на салоните се наблюдава в два съвсем различни по дух и време романа: “Война и мир” на Л. Толстой и “Човекът без качества” на Р. Музил...

Откъснах още една леха
от градината наша, засята с надежди,
но потъна дълбоко и тази мечта
за по-добри дни и за повече нежност.

Не ме търси
в стиховете мои, бели,
знай те са писани в безвремие.
Не ме търси в моите романи
защото те са мястото без граници.

Той спря се. Каза: “Остарявам.”,
“Аз вече уморен съм”, “Аз не ставам.”
“Недей, любов! Недей!” “Не остарявай!”
“Ще бъдем заедно!А и още ставаш. “