Е-списание

Не помня вече от колко години се познавам с Георги Мавродиев, не помня и от колко време го моля за интервю, но той все отлагаше. Най-после, преди броени дни Мавродиев ми звънна по телефона и ми каза: “Готов съм за интервю”. Ето, днес ви представям този дълго отлаган разговор...

Когато една врата се затвори, отваря се друга – клише, но вярно. Така е и с днешната ми събеседничка Надя Николова. В момент на безработица, на безизходица, отчаяние и безнадеждност намира в шкаф забравено старо списание за плетки – преди имаше купища такива във всеки дом...

Какво има там, след зимата? Бяла надежда за слънце и любов към живота, бухнало вдъхновение, узрели есенни идеи, облечени вече в китната премяна на силни и мъдри стихове, родени на различни езици, но обединени от уважението към духовността и общочовешките ценности, които сближават хората и им позволяват да се разбират помежду си, разговаряйки на универсалния език на изкуството, което се възприема със сърцето.

От забулената в червеникав прах кола слезе възрастен човек. Мазолестите му ръце изглеждаха големи и за набитото му тяло. Над обветреното лице се вееше рядка, сивкава коса. Затръшна вратата и прекоси пътя. Заслонил очи, впери поглед към легналото в дефилето селце. Наблюдаваше продължително, напрегнато. Беше неспокоен.