В галерията от български и бургаски автори - спомен, той заема скромно място. Имаше завидно положение в обществото, на което бе в услуга. Вместо да се наслаждава на административни възможности и да издава книга подир книга. Роден журналист и по ирония на съдбата - временно “идеологически” работник в партийните структури, Стойчо Гоцев до края остана бялата лястовица, отричаща традиционализма.
Всеки от нас опознава света с първи стъпки в детството. Някой трябва да отвори дверите му за взора на малкия човек. Заедно с родителите, с школския звънец по-късно, тук, на житейския друм, го приласкават авторите за деца. Между тях шуми с прибоя творчеството на Кръстьо Станишев...
Неговата поява в българската поезия е отбелязана с идеологическите изисквания на периода между 50-те и 60-те г. на ХХ век. Иначе не може и да бъде. Сменената политическа картина у нас поставя пред творците необходимостта да впрегнат дарованията си в канавата на политизацията, шлифованата историческа “достоверност” и удобни лирически герои. В противен случай се обричат на забрава преди да се появят пред широка читателска публика.
Низ от ежедневни и еженощни мисли, които те глождят, тежат и те сриват до невъзможност да продължаваш напред. Усещания, които раждат решения – внезапни и съдбовни. Решения, които пълнят завчас две пътни чанти с най-необходимите битови неща, но едно парченце от живота ти никак не се побира в пътна чанта. То е навсякъде с теб, защото от себе си не можеш да избягаш...
