Град на живи легенди и безсмъртни слова,
дишащ в собствен магично-пленителен ритъм,
романтични алеи, потопени в една
синьо-алена вечност... Мога да я изпитам...
От вълна бяла и още шарена, черга изтъках,
вплитах от земята, нашата пръст,
още и от есента и шума на легендите.
Чергата постлах,
та да стигна по нея до своите корени.
Пъстрошарено вдъхновение ти мое,
изпълнено с неземни цветове.
Любимото ми Слънце е в лицето твое,
настроение на чуруликащо врабче –
в сърцето зигзагът не намира място...
