Христина загърна плътно излинялото си биберено палто, неин връстник, и скоро припряните й стъпки шляпаха в множеството локви по изронения път. Уж пролетта беше вече дошла, а тези студени, упорити априлски дъждове проникваха дълбоко в болните й овехтели кости и причинява постоянна болка, която щеше да я зарови...
Кмета подпря количката на бараката и приседна на каменното стъпало пред вратата. Притвори очи и се предаде на прегръдката на пролетното слънце. Пролетта неудържимо напираше след дългата зима. Присегна към количката и извади голяма платнена торба. В нея събираше най-скъпите си находки от контейнерите – изхвърлените книги...
Катина се облегна по-удобно на пейката в беседката пред блока и притвори очи. През листата на близкото цъфнало дръвче слънчевите лъчи галеха нежно лицето й. Тя не знаеше дали догодина ще види отново плодовете на дръвчето. Бог знае. Тя само се надяваше да не бърза толкова...
Георги Н. Николов за поетичната книга на Ружа Велчева “Вън от рая”, реализирана по международния проект “Lady cafe 45+”, по който работи Регионалната библиотека “П. Р. Славейков”, Велико Търново.
Откакто съществува човечеството, темата за душата не е слизала от полезрението на учения, та е достигнала чак и до най-обикновения човек. Всеки един от нас в дни на тревога казва: “Заболя ме душата”. Когато сме млади, ние не се сещаме за нея, но прехвърлим ли младежките години...
