Когато Господ-Бог ме е създал...

“Вън от рая” се нарича новата стихосбирка на Ружа Велчева, издадена от Регионална народна библиотека “П. Р. Славейков” – Велико Търново, 2013 г. Тя е триезична, а преводите на английски и испански език са дело на самата авторка. Книгата е изградена от три части: “Морска сага”, “Хайку-ветрило”, “Очи на юг”, които взаимно се допълват тематично и емоционално. Доминираща, обаче, е първата част, придаваща “морски” облик на сборника. Маринистичната лирика по редовете е едновременно автобиографична, загатнато битова, пейзажна, интимна. Природният феномен е осмислен като ласкав събеседник, създател и пантократор на човека. Той може да бъде докоснат от тленната ни същност така, както се докосва вечността и само мисълта може да му бъде равностоен другар. Смяната на сезоните край брега напомнят за бързия бяг на живота, минаващ край нас неусетно със смокинов аромат, а после – с тегобите на старостта. Ружа Велчева не е случаен наблюдател на морето, а негова емоционална частица. Взрив от чувства, цветно багрещи познатата броеница на делничните дни. И едновременно – изповедник на съвременника. Често гонещ облечени в златен варак миражи, пред които то остава невъзмутимо. Над всичко, забулен в нега, е разперил криле хоризонтът – символ на планетарната безбрежност. Пред която се прекланят всички поколения в своя биологичен кръговрат, без някога да го достигнат. Хоризонтът, символ на единството между време и пространство, олицетворява безсмъртието, към което винаги се стремим, но то е дар за други. Може би така е по-добре. “Жадувам да прекрача хоризонта. – споделя Ружа – А душата ми е флаг на този бряг...”

Философска иносказателност е вплетена и в образците на хайку – жанр, овладян и възприет от авторката за мъдро общуване със света. Конкретиката на заглавията е преднамерено мамеща, споделеното – задълбочен разрез на съществуването ни в обятията на природата и Бог. Може би е и подкана да напуснем удобните делнични черупки. Да се взрем в необята и да се впишем в енигматичната му същност. “Ветрилото” е повик да се отърсим от грубостта на битовизма. Да си спомним, че сме освен хора – и личности, всяка със своя неповторима индивидуалност. Образ и подобие на Създателя, кодирано да се развива, търсейки красотата на живота:

Друм към небето
танцуват боси нозе
пее душата
“Полет”

Лириката на Ружа Велчева е неспокойна, готова да приеме предизвикателствата на света. Тя е търсеща и очакваща взаимност, за да сподели чувствата, които определят същността на творчеството й. Често срещани символи са слънцето, морето, вятърът, виното, залезът – палитра от внушения за смисъла на съществуването. Понякога в редовете се прокрадва конкретика, когато авторката се връща към своите “варненски” спомени. Пред очите на читателя добива пластична реалност уличната гълчава, ласкавата целувка на соления бриз и мелодията на южни песни. Книгата е изповед на жена, несъгласна да се преклони пред неумолимия ход на времето. И както то е вечно, вечни трябва да останат любовта и парещата тръпка на греховното очакване, далеч от строги скрижали и вехти правила. Вечен – безкраят на природата. Вечно – човешкото “аз”, несъвършено и толкова наивно в стремежа си към безсмъртие. Самото заглавие на книгата “Вън от рая”, подсказва за творческите търсения на авторката. Нека разгърнем страниците и узнаем какво има далеч от неговите победени стени...

ноември 2013 г.

--------------
Ружа Велчева, “Вън от рая”, изд. РНБ “П. Р. Славейков”, В. Търново, 2013.

“Вън от рая” е част от международния проект “Lady cafe 45+”, по който работи Регионалната библиотека “П. Р. Славейков”, Велико Търново.
--------------