Книгите на Диана Радойнова – задълбочено изследване на странджанските феномени

Диана Радойнова завършва българска филология във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” (1982 год.) Посветила е 15 години на изследванията на фолклора и ентологията. Автор е на монографията “Личностната идентичност във фолклора” (1995 год.) и на студията “Духовната култура на Странджа” в сборника “Странджа. Природно богатство. Археологическо наследство. Духовна култура”, спечелил конкурс за краеведско издание от Американската агенция за международно развитие.
“Феномените на Странджа” е пръв опит в нашата ентология да се представят от твърде новаторска и неординерна позиция уникалните обреди, характерни само за тази българска етнозона; да се анализира личността на феномена – пророк, лечител, нестинар и маг – в културната традиция на българите и механизмите, по които той твори своите чудеса.
В книгата си “Сакралното във фолклорната обредност” Диана Радойнова изследва корените и проявлението на свещения, невидим свят, който, обаче е осезаем за определени богоизбрани личности, населяващи Странджа планина. Според авторката, вярата в съществуването на свещен свят е съпътствала всички етапи от развитието на човешката цивилизация. Обредите и ритуалите на обществата от дълбока древност до наши дни са опит да се създаде контакт, да се взаимодейства със сакралните същности. Д. Радойнова, изследвайки огромно количество научна литература – историческа, социологическа, културно-антропологическа, психологическа и езотерична, достига до извода: учените отдавна са установили, че мисленето съприкосновение с отвъдния свят е същностна потребност на всяка човешка култура.
Несъмнено прочитът на нейните книги са едно вълнуващо пътуване в мистичната красота на сакралното, с неговата омайващо-притегателна сила, вълнуваща ума и сетивата, както и инстинктивно пораждаща интерес, примесен с доза страхопочитание. Цялото съчетание от когнитивно-емоционални процеси, породени от досега със самобитната странджанска фолклорна традиция, притежава несъмнената харизма, пряко съизмерима с омагьосващата красота на странджанските обреди и ритуали, носени като че от началото на света до края на времената…

За бургазлии Странджа планина притежава особена магична притегателна сила. Не само поради близостта в географски план. А поради изконната (макар и поизтляла с времето) връзка с националните традиции и с едни от най-заинтригуващите явления в българската фолклористика, които се срещат по странджанските земи. Феномени, носещи послания от легендни времена, продължават да битуват по тези свещени земи, съчетали по уникален начин традициите и самобитността на тракийската, прабългарската и славянската култури. Съхраняването на културната идентичност по тези земи е приело израза на свещенодействие, твърде далеч от конвенционалните трактовки и анализи на историята. Немалко фолклористи и етнолози се заемат с предизвикателството да интерпретират неизчерпаемото богатство на странджанската фолклористика, както и символиката й, често на границата на ирационалното, мистичното. Според проф. Тодор Ив. Живков, автор на предговора към “Феномените на Странджа”, символите изявяват в особена сила пространствената идентичност на региона, съграждайки основополагащите начала във верижната връзка между поколенията”. Несъмнено разнообразните проявления на мита и обредната ритуалистика се енергитизират, проявяват и черпят виталност чрез човека, чрез неговата природа, отворена към невидимия свят. Тъй като феномените, проявяващи се в Странджа планина са преди всичко свързани с онова неуловимо пътуване на човешката душа в лабиринта, свързващ Земното с Божественото. Попадайки в тази изначална взаимообвързаност, човек инстинктивно пристъпва към проглеждането в един друг свят, с очите на посветен в Тайнството на трансформацията на енергиите, на тяхната неделима същност и взаимосъхраняемост.

Както пише Диана Радойнова в книгата си “Феномените на Странджа”, “… планината е наистина уникална, въпреки че тази модерна дума всъщност не е способна да означи и обясни дори една стотна от този вълшебен, пъстър, магичен, тайнствен, сакрален, затворен, мъдър, старинен, философски, вечен, хармоничен, пленяващ завинаги, заразяващ те за цял живо,т необясним свят сред българските светове, наречен Странджа”. Взаимната обич между омагьосващата Странджа и авторката на книгите е осезателна. Макар че, по думите на изследователката, тя не е родом от това привличащо с неземна сила място. Традициите като че ли “говорят” и нежно нашепват своите тайни. Но не всеки е благословен с таланта да чува, разпознава и интерпретира тези “гласове”. Както и не всеки би се вслушал в тях, търсейки не само разбулване на факти от миналото, но и път към себеопознаване на дълбинно ниво, както и вместването на представата за самия себе си в калейдоскопа на време-пространствените измерения.

“Странна” е Странджа, според Диана Радойнова. Тя умело успява по научен път, базирайки се на огромното количество специализирана литература и лични изследователски усилия (плод на дългогодишни преки наблюдения върху закономерностите на сакралните обреди върху теренен материал от Източна Странджа) да изгради подвластни на логичната обусловеност трудове, които претендират за внасяне нов аспект в интерпретацията на фолклористиката и обредността, както и в оригинална трактовка на проявленията на народопсихологията.

Преминавайки през обстойно изследване на параклисите в Странджа, типичните за региона почитани светци (Св. Пантелеймон, Св. Константин и Елена, Св. Модест и др.), както и жертвените обреди, запазени и почитани и до днешни дни, Диана Радойнова, стъпка по стъпка, като че ли повежда читателя по свещените земи на планината. Ставаме съпричастни на мистични ритуали, носещи силата на съзаклятие в името на изцелението, прошката, духовното просветление и разгадаване тайните на природата, белязани с “клеймото” на вечността. Авторката се е срещала с много хора, живеещи из земите на Странджа. Те съхраняват ревностно древните тайни – на връзката между “профанно-сакрално”, земно и космично, видимо и невидимо. Тези хора са носители на автентичните традиции, преживели превратностите на времевия фактор и достигнали до нивото на незаменимост от гледна точка скалата на вечните ценности.

Баячи, лечители – всички те са израз на едно умело използване на сакралната сила – в посока опитомяване и успокояване на природните енергии и впрягането им в позитивната посока на изцелението. От друга страна, обаче, авторката предупреждава, че сакралното (в противовес на профанното, т.е. очебийното, земното, белязаното с прозата на всекидневието) е със строго изразена дуалистична природа. Силите на природата биха могли да се използват както в ясно изразена позитивна цел, с лице към Божественото начало, така и за обслужване интересите на антипода на Господ. Накъде ще се обърне изменчивата човешка природа, зависи от моралните критерии, вътрешната нагласа и съчетаването на определени личностни характеристика. Несъмнено сложна е дилемата, която изправя човек през избора. Но поемайки пътя на навлизане в сложната и неизчерпаема за обследване субстанция на сакралното, живеещите в Странджа планина – мястото, белязано от Бога, са неизчерпаем източник на позитивна сила и градивност.

Един от всепризнатите феномени на Странджа несъмнено е нестинарството. Като “чудотворци на огъня” описва Диана Радойнова тези необикновени хора, които стават проводници на небесното, съприкосновявайки се с живителната сила на огъня. Авторката на научните трудове се е срещала и разговаряла с нестинари, които съхраняват традицията и я предават през поколенията. Защото, според общоприетите трактовки, този феномен доказано се наследява, т.е. афинитетът към огъня не е самоцел или пък произхожда от задоволяване на някакъв каприз. То е вътрешна необходимост, предопределеност, тайнство, кармична обреченост, чудо.

Д. Радойнова е разочарована от факта, обаче, че все повече нестинарството се възприема като атракция, а не като нещо действително уникално както по своята същност, така и като послание, идващо от древността и носещо енергетизирания си импулс през вековете.

В “Сакралното във фолклорната обредност” Диана Радойнова прави задълбочено и детайлизирано изследване на символиката в странджанската ритуалистика. Авторката предприема мистично пътуване в неизбродимия свят на свещените абстракции и проявленията в най-чист вид на “високите” сакрални персонажи (“обитатели в инобитието, които в представите на местното население персонифицират божествената сила, справедливостта и реда”), както и на “ниските” персонажи, (“които най-общо могат да се определят като демонични”).

Обрисувайки и подлагайки на анализ и трактовка разнообразните обреди в странджанската традиция, Д. Радойнова допринася в голяма степен за обогатяване на научната мисъл в тази насока. Тя внася нов, чудодейно обагрен с мистичната сила на иносказанието и вникването в нови, непознати ментални територии самобитен изказ и интелигентна интерпретация на необятната тема.

---------------------

Публ. във в. “Компас”, 5 януари 2005 г.