Изобличителната страст на Христо Ботев в публицистиката (“Смешен плач”, “Политическа зима”)
Публицистичното творчество на Христо Ботев заема важно място в литературното му наследство. Като мислещ и прогресивен човек творецът от Калофер залага изключително много на обществената значимост на публицистиката, която формира и защитава позиции, изгражда убеждения у хората. Тя е огнено оръжие във формирането на обществено съзнание. С една изключителна изобличителна страст публицистът представя своите идеи и идеологически позиции.
“Истината е свята, свободата е мила” – това е мотото на вестник “Дума на българските емигранти”, който Христо Ботев издава с голям ентусиазъм, но и с истински професионализъм. Другите печатни издания – “Знаме” (1874-1875 г.), “Нова България” (1876 г.), “Свобода” и “Независимост” са използвани като могъща трибуна за изразяване революционните възгледи на поета. Христо Ботев счита, че един публицистичен орган може да бъде оръжие на революцията, той мисли, че журналистиката може да воюва срещу народните потисници, да изразява гласа на народа. Взрян в бъдещето, талантливият публицист с изобличителна страст описва политическото състояние на Европа и воюва срещу всяка несправедливост, срещу всяко потискане или пренебрегване на човешки нрави. Неговият сарказъм е насочен срещу хамелеонството в политиката, срещу бездушието на управниците, срещу робската психика и примирението на народа. Той се възмущава от лъжепатриотите еснафи, които мислят само за собствено благополучие, пренебрегвайки народните интереси. Бездушието, инертността в мисленето, бягството от отговорност – в това обвинява представителите на мнимата българска журналистика, на просветата и образованието.
Памфлетът “Смешен плач” изразява отношението на Христо Ботев към международни исторически събития, неговата оценка за Парижката комуна, възгледите му за прогреса в обществото. Изобличителната страст на публициста е насочена към отношението на буржоазната преса в отразяване на такова историческо събитие като Парижката комуна. Христо Ботев носи утопични възгледи по този въпрос, но той е прав в утвърждаването на тезата, че новаторството в обществото се възприема трудно, със съпротива. Той е прав в утвърждаването на човешкия прогрес, в усъвършенстването на света. “И ще бъде ден – ден първий…”
Публицистът вярва във възраждането на света, в утвърждаване на човешката справедливост, за което се воюва. Развитието на света е спирала, свободната мисъл се налага след борба с предразсъдъци и човешки заблуди. За политическата свобода народите воюват векове, тя има своите мъченици и жертви. “И свободата ще има своите йезуити” – казва Хайне. Авторът умело интерпретира поети и учени, за да внуши тезата, че борбата на човечеството е за свобода и усъвършенстване. Смешен е плачът на онези, които са взрели поглед в миналото, не мислят в перспектива, не вярват в прогреса. Христо Ботев хвърля поглед върху цялата човешка история и открива в нея варварство, което е вършено уж в името на човечеството. Авторът предупреждава за грешките, от които не може да се предпази обществото. Напредъкът се заплаща с цената на скъпи човешки жертви. Просветлението в обществото ще дойде благодарение на прогресивните идеи на учените – “на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона – и училището житейско”. Ботев не вярва в книжни истини, той е убеден, че самият живот е най-големият учител на човечеството.
С каква разпалена публицистична страст той написва фейлетона “Политическа зима” – образец на критичната журналистическа мисъл. Неподражаем е Христо Ботев в подбора на художествени средства, за да се внуши определена идея. Безкомпромисен към авторитетите на деня, той подлага на безпощадна критика всички, които не смятат, че революцията е единствен изход за народа ни от тиранията. Всяко примиренчество, търпение, бездушие събужда непримиримост в бунтовния дух на публициста. Той насочва своето сатирично перо и изобличителна страст към лъжепатриота еснаф, който само на думи е предан на отечеството, а в действията си е завършен егоист. В плен на човешките слабости – “млада жена, стар ревматизъм” героят е потънал в доволство и благоденствие. Духовните му интереси са ограничени до крайна степен. Да изобличи робската психика на героя – това е художествената идея на автора. Майстор на фейлетона, Ботев използва съновидението на героя, за да пресъздаде метафорично идеята си за света. Народната летаргия е експонирана в непробудния сън на главния герой на творбата: “Сънуваш, че светът прилича на кръчма, и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу.” Това е сполучлива метафора за света, в който народите стават жертва на неправилно политическо управление и че техните политически водачи живеят на чужд гръб. Дълбок сарказъм блика от това безпощадно сравнение, събуждащо размисъл за човешката несправедливост.
Христо Ботев ни изумява със своята ерудиция за политическите процеси в Европа. Метафоричността на езика подсказва за изключителен художествен талант: “Г-н Бисмарк възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравето на Германия.” Стремежът на немския канцлер за господство на Германия в международния живот е пародиран сполучливо. Антиславянската политика в Русия на руския дипломат Горчаков е иронизирана по този начин: “Дядо Горчаков раздава коливо за “Бог да прости славяните”. Иронията и сарказмът са водещи в пресъздаване на политиката на европейските управници, които се отчуждават от интересите на народите си. В смеха на публициста има и горчивина, и болка, защото се загърбват интересите на много хора, защото липсва демократично управление в европейските държави. България е част от тази общност и повествованието за нея от фейлетониста е изпълнено и със смях, и с тревога.
Алегорията е специфичен художествен похват, удачно използван от Христо Ботев, за да изрази лично отношение към обществения живот: “Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и насън да виждаш мястото на Балканския полуостров.” Метафорично се използват изразите – “политическа зима”, “политическо лято”, за да се открият политическите сезони в народния живот. Авторът иронизира инертността на хората, които чакат свободата като астрономически сезон, който непременно ще настъпи. За поета с революционни възгледи е ясно, че за това се воюва, то никога не идва даром и независимо от човека. Родната действителност събужда размисли, изпълнени и със смях, и с тъга. Ботев иронизира примиренческата психика на народа, но и съглашателската политика на българите, за които робството не е най-голямото зло: “Само – църрр! Там на една муха изпили кръвта, тука на друга светили маслото; там вързали 50-60 души за рогата и ги карат на място злачно и на място покойно, т.е. – в Диарбекир и Акме…”
Като използва литота, т.е. омаловажаване, Ботев изразява своя гняв срещу примиренческата психика. Той не приема дори просветителството като път за освобождение. На него му е ясно, че просвещението може да подготви само за големия социален преврат, ето защо така безпощадно изобличава просветители, журналисти, псевдоинтелектуалци.
“Но ние имаме училища, читалища, екзархия, литература, журнали, правдини – имаме младо поколение…” Това е само теза, която той иска да опровергае, защото училището не е отговаряло на съвременните изисквания на епохата. Ботев изобличава дори авторитетна личност като Петко Рачов Славейков заради просветителските му, а не революционни възгледи – “… то българският поет Славейков зави чалма и захвана да пее “аман, аман”, както и еволюционната теория за бъдещето”.
Безпощадна е критиката към лъжепатриота, откъснат от истинските проблеми на народа си: “Ти си българин и патриотин! Запей песента: “Гъби, мои гъби”, пък легни и сънувай!”.
Политическата инертност, духовната леност, отчуждението от народа са обект на изобличителната страст на Христо Ботев: “Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши.” Поетът публицист се опълчва срещу дългото търпение и примирение на народа ни, срещу робската му психика, която не може да изкорени дори такава изобличителна и гневна публицистика.
Българската журналистика е необикновено богата с фейлетоните на Христо Ботев, чийто талант е неподражаем. Той е учител и на съвременните братя по перо, по революционна страст, родолюбие и непримиримост с несправедливостта.
-----------------
Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.