“Изядената ябълка”[1] на познанието
В книгата си “Изядената ябълка” Митко Новков е подредил 101 “управителски истории”… Според автора “разказоидите” в книгата са коани. Този “жанр” няма европейско съответствие и е един синтез от притча (но без “поука”), гатанка (без логичен отговор), игра с парадокса, и ни приближава до някакво определение – макар че, според Р. Барт, точно определението липсва, липсва и противостоенето на обект и субект като един от базовите конституенти на европейското мислене, защото целта е липсата, отсъствието, пустотата…
Причините, поради които Митко Новков е избрал тази форма, са вероятно същите, според които Монтескьо е написал своите “Персийски писма” – дистанция, даваща възможност за културологически размах, а не просто социална критика или още по-малко споделянето на някакъв мистичен опит… Ако приемем, че цикълът от разкази е някакъв жанров преход към роман, то разказите за Управител’я оформят един кратък роман за (не)възпитанието, за деградацията на социалното в условията на тоталитарното общество… абсолютната пустота на такъв вид обществено устройство, където съзнанието се трансформира чрез идиотските социални действия, в които е включено и чиято най-адекватна метафора е изкривеното огледало, миражът, трепкащ над пустинята. В книгата присъстват пародии на конфуцианските трактати за изкуството да се управлява, както и на платоновата държава, но по-ценното е образът на Управител’я.
Управител’я е безогледен аморалист – уникална смес от “владетеля” на Макиавели и нашенски дерибей. Образът му обаче би бил непълен без зловещата му аура от Приближени, безлични сенки, раболепни, кривящи се около Него… Мярва се и сянката на д-р Гьобелс, сякаш да ни напомни, че става дума не за някаква приказна сатрапия, а за съвременната тоталитарна държавна машина, от която ние не сме се отдалечили чак толкова… Управител’я живее със съзнанието на помазаник, поддържано от Приближените и това, в което никога не бива да се съмняват приближени и отдалечени, е неговата легитимност (тук Новков визира един явен парадокс, че всеки елит е самопровъзгласил се).
Ситуации, изобразени в отделните коани, носят универсален характер – те стават възможна реалност при всяко нарушение на демократичния процес. Това е едно то важните послания на тази книга, поднесено с много ирония и интелектуален финес.
--------------------
[1] Митко Новков. “Изядената ябълка”, Издателско ателие “Аб”, С., 1999.
--------------------
Публ. в “Ходове на въображението”, Бургас, 2009.