Ний

 Ний

 Ний всички сме деца на майката земя,
 но чужда е за нас кърмящата й гръд,
 и в шеметния кръг на земния си път,
 жадувайки лъчи, угасваме в тъма –
 ний, бедните деца на майката земя.

 Край нас се вие бич, над нас тежи хомот
 и робския закон на жълтия метал;
 ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал
 и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот –
 ний, бледи смъртници – родени за живот.

 А ний сме океан от огнени вълни,
 величествен керван към светли висоти;
 Чрез нашите сърца вселената тупти,
 живота се крепи на раменете ни,
 но ний сме океан от стенещи вълни.

 На земните блага всевечни сме творци,
 а нужда ни души до хладната си гръд.
 Под черните крила на дебнещата смърт
 привеждаме чела със трънени венци –
 ний, вечните творци, ний морните борци.

 Но иде ден на съд! Над майката земя
 надвисва ураган и в громкия му зов
 преплитат се ведно омраза и любов,
 а майката земя възсепва се сама,
 потъпкала греха, отърсила срама.

 Защото в боен ред сред робската тъма
 възбунени вълни издигат се със рев,
 защото накипя свещеният ни гнев
 и неговият вик стозвучно загърмя:
 “И ние сме деца на майката земя!”