Трагизъм и възторг в стихотворението “Ний” от Христо Смирненски

Трагизъм и възторг в стихотворението “Ний” от Христо Смирненски

Творчеството на Христо Смирненски е богато на художествени образи, които отразяват оригиналността, колорита, неповторимостта на епохата. Един роден поет, който дава емоционален израз на социални и исторически събития – това е Христо Смирненски. В неговата чувствителна душа се отразява всяко явление, всеки феномен от историческия живот на българите в епохата от първото и второ десетилетие на ХХ век. Романтичното светоусещане на поета вижда в привлекателна светлина исторически факти, които са дълбоко трагични.

Лирическият аз в поезията се прелива в лирическо ние, чрез което Христо Смирненски потвърждава тезата, че създава народностни и с обществена значимост творби. Той е духовен изразител на тълпата, която носи в себе си нова революционна идеология. В творчеството на Смирненски не е пряка връзката между историческото и художественото, защото той е преди всичко творец на изкуството.

В стихотворението “Ний” се преплитат контрастни чувства – трагизъм и възторг, защото е видно противоречието между идеал и действителност, така характерно за романтизма. Трагичното произтича от мрачните страници на епохата, от жестокостта и несправедливостта на живота към бедните експлоатирани хора. Възторгът се поражда от светлината на идеите, които носи пролетариатът, от красотата на вярата в бъдещето на справедливостта. Трагизъм и възторг са в диалектично противоречие, от което се ражда патосът на стихотворението “Ний”.

Още в заглавието авторът заявява, че изповядва не само свое лично верую, а изразява естетическото кредо на цяло поколение социално обезправени хора:
Ний всички сме деца на майката земя…

Гордо звучат думите на поета, чрез които се разкрива естествената връзка между хората и тяхната родина. Трагичното чувство бликва още от първите два стиха, в които се открива несъответствието между създаването на човешките блага и тяхното ползване:
Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд…

“Кърмяща гръд” е поетическа метафора на изобилието на материални блага, които са недостъпни за хората, които ги създават. Тук звучи феноменът на отчуждения труд, който поетът облича в художествен образ. Трагедийното в творбата произтича от острия конфликт между идеал и действителност, от изображението на хора, чийто живот е погубен, обезсмислен. Копнежите и въжделенията срещат твърдината на забраните, светлината се превръща в мрак:
… жадувайки лъчи, угасваме в тъма –
ний, бедните деца на майката земя.

Опозицията “лъчи-тъма” поражда звученето на конфликтността. Своеобразната поетическа лексика носи нюанса на романтичната образност. Смирненски използва понятия от символистичната поезия, но ги насища с ново съдържание. В неговите стихове те придобиват реалистично и конкретно звучене. Всяка творба носи скритото противоречие на чувства, които са в двата полюса – трагично и възторжено. Възторгът е породен от светлата вяра на поета, че на експлоатацията на човешкия труд може да се противопостави борческа непримиримост:
… ний, бледи смъртници –
родени за живот…

Бъдещето принадлежи на онази тълпа, която носи лъчите на прогреса. Поетът се възторгва от робите, в чиито души се поражда бунт. Стенанията ще бъдат заместени с протест срещу неправдата. Поетическата лексика е особено експресивна – “величествен керван”, “огнени вълни”, “океан от стенещи вълни”. Втората част на творбата носи възторга на поета от надигащия се протест, от величествения бунт, който съзрява в душите на хората:
Чрез нашите сърца вселената тупти…

Поетът умишлено преувеличава и придава космополитен характер на всеобщия бунт. Вселената е разтърсена от надигащия се гняв на обезправените, недоволните, измъчените. Метафората “океан от стенещи вълни” е израз на търсенето на човешки права, борбата за справедливост, която има измерение на вселенски бунт.

Христо Смирненски винаги сполучливо е ползвал библейска лексика, за да внуши идея за мъченичество и спасение. “Трънени венци” е метафора, която насочва съзнанието към висша несправедливост, предателство и мъченичество. Божият син изстрада предателството на хората на мъченическия кръст на Голгота. Неговия образ вижда поетът в облика на измъчените, обезправени хора, лишени от плодовете на своя труд. Тези стихове звучат дълбоко трагично:
Под черните крила на дебнещата смърт
привеждаме чела със трънени венци –
ний, вечните творци, ний, морните борци.

За Христо Смирненски творци на материалните блага са обикновените хора, които са в плен на една световна несправедливост. Смъртта е така близко до тях, защото е символ на безнадеждност, под чието крило гаснат всички пориви за спасение.

Възторгът на поета е заявен най-категорично в повелителния израз:
… Но иде ден на съд!

“Ураган” е метафора на революционно преустройство на света, тотална социална промяна. Майката земя е олицетворена в живо същество, понесла срама и греха на човечеството, отърсила се от всички пороци.

В поезията на Смирненски почти навсякъде революцията се отъждествява с празник на робите. тя се превръща в стихия, в буря, ураган, вихър. Всички тези символи на освободената природна мощ се конкретизират с победния ход на историческото време. В революционната лирика на Смирненски има наслагване на времената, така че митологичното, историческото и сегашното съществуват едновременно.

Възторгът на поета блика от свещения гняв на обезправените, които надигат стозвучен рев:
… И ние сме деца на майката земя…

Поетическата символика и образност изглеждат отвлечени, но те имат конкретно значение в контекста на творбата. “Ний” е ода на надигащия се бунт в душите на хората, който се изразява с един вселенски протест срещу човешката несправедливост и експлоатация. Поетът не скрива копнежа на трудовите маси да се ползват от благата на своя труд, да цари правда и разбирателство на света.

Дълбока алегоричност има в поантата на творбата:
… И ние сме деца на майката земя…

В този израз трагичното и възторгът се вливат в едно, за да зазвучат в убеденост и вяра на поета, че доброто побеждава. В душата на всеки е покълнала “омраза и любов”, за да се роди един светъл бунт, който облагородява и извисява.

Поезията на Смирненски не се разбира еднозначно. В нея винаги звучи подтекст, нещо премълчано и недоизречено. Пленява силата на художествената образност, зад която се крият обикновени житейски истини. Поетът праща различни послания към нашите съвременници. Неговата мисъл е провокация за душевността на днешния човек, който си остава в плен на “жълтия метал”. Хуманната поезия е коректив за нравствеността на хората. Извисила се над проблемите на битието, тя звучи общочовешки.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.